— Но ако не, ще трябва да воюваме под егидата на Обединените нации и да го изритаме оттам.

— Ние ли?

— Е, преди всичко американците. Ще изпратим сили, които да се присъединят към техните — сухопътни, военноморски и военновъздушни. В момента имаме кораби в Залива, ескадрили изтребители, а изтребители-бомбардировачи се отправят на юг. Такива неща. Госпожа Т. не иска да губим време. В момента се говори само за операция „Пустинен щит“, за да не вземе да му хрумне на копелето да тръгне на юг и да нахлуе в Саудитска Арабия. Но може да се стигне и до повече от това. Чували сте за ОМУ, нали?

— Оръжия за масово унищожение. Разбира се.

— Там е проблемът. Ядрени, бактериологични и химически. Между нас казано, нашите хора в Сенчъри Хаус вече от няколко години се опитват да предупредят политическите ни господари за възможността от такова развитие на събитията. Миналата година Шефа представи доклад — „Разузнаването през деветдесетте години“. Предупреди ги, че голямата заплаха сега, след края на студената война, ще бъде разпространението. Диктатори-парвенюта с крайно неуравновесен характер да се сдобият с наистина високотехнологично въоръжение, а след това евентуално да го използват. Отлично виждане, казаха те, наистина много добро, а сетне зарязаха всичко. Сега, разбира се, треперят от страх.

— Той, Саддам Хюсейн, разполага с такова оръжие — отбеляза Мартин.

— Точно в това е работата, мили ми приятелю. По наши изчисления през последното десетилетие Саддам е похарчил петдесет милиарда долара за оръжейни доставки. Затова е фалирал — дължи петнайсет милиарда на кувейтците, още петнайсет на Саудитска Арабия, и то само по заеми, отпуснати, докато траеше войната с Иран. Той затова и нахлу, защото отказаха да му ги опростят и да му отпуснат още трийсет милиарда, уж за да съживи икономиката.

Но същността на проблема е, че една трета от тези петдесет милиарда — невероятната сума от седемнайсет милиарда гущерчета, са похарчени за придобиване на ОМУ или средства за производството им.

— А, значи Западът най-сетне прогледна?

— И то как! Провежда се страхотна операция. На Лангли е наредено да хукне по света и да се опита да открие всяко едно правителство, което някога е продало нещо на Ирак, и да провери разрешителните за износ. Ние правим същото.

— Не би трябвало да отнеме много дълго време, ако всички те съдействат, а това вероятно ще стане — рече Мартин, докато му сервираха порцията скат.

— Не е така лесно — възрази Ланг. — Макар и да сме още в началото, вече е ясно, че зетят на Саддам Камел е изградил една адски хитра мрежа за доставки. Стотици малки фалшиви компании навсякъде из Европа, Северна, Централна и Южна Америка. Купуват туй-онуй, което не изглежда много сериозно. Подават фалшиви молби за разрешителни, като променят подробностите за вида на продукта, лъжат за крайното му потребление, отклоняват покупки от страните, които фигурират на разрешителните за износ, и мястото, за което са предназначени. Но ако събереш всички невинни на вид нещица, се получава нещо ужасно неприятно.

— Знаем, че разполага с газ — рече Мартин. — Използва го срещу кюрдите и срещу иранците при Фао. Фосген, иприт. Но съм чувал, че има и нервнопаралитични газове. Без мирис, без видими признаци. Смъртоносни и много краткотрайни.

— Човече божи, знаех си. Вие сте неизчерпаем извор на информация.

Ланг знаеше много добре за газа, но още по-добре познаваше изкуството да ласкаеш.

— Има и антракс. Той експериментира с него, а може би също и с белодробна чума. Но трябва да знаете, че такива неща не се правят с чифт кухненски ръкавици. Необходимо е много специално химическо оборудване. И това може да се види по разрешителните за износ — подхвърли Мартин.

Ланг кимна и въздъхна безпомощно.

— Да, би трябвало. Но онези, които проучват въпроса, се натъкват на два проблема. Стена от заблуди от страна на някои компании, преди всичко в Германия, и въпроса за двойното приложение. Някой изпраща товар пестициди — какво по-естествено в страна, която се опитва да развива селскостопанското си производство, или поне така твърди. Друга компания, в друга страна изпраща друг химикал — със същото привидно предназначение — като пестицид. Сетне някой умник химик ги събира и ето ти отровен газ. И двамата доставчици хленчат, че не са знаели.

— Ключът ще се намери в съоръженията за химическо смесване — рече Мартин. — Това е високотехнологична химия. Тези неща не се смесват в домашна вана. Намерете хората, които са доставили заводите „до ключ“, и хората, които са ги монтирали. Може да мърморят и да пуфтят, но те сигурно са знаели какво правят и въпреки това са го направили. Нека кажат и срещу какво са го направили.

— Какви са тези „заводи до ключ“?

— Цели заводи, построени изцяло от чужди компании по договор. Новият собственик просто отключва с ключа и влиза. Но нищо от казаното досега не обяснява нашия обяд. Сигурно имате достъп до химици и физици. Аз само съм чувал за тези неща от личен интерес. Защо аз?