„Добре — питате вие, — тогава защо сме тук?“ Тук сме — отговори си сама, — първо, защото моделът на поведение на г-н Фаулър през последните месеци не може да се обясни по-друг начин, освен ако не се приеме, че е осъзнавал собствената си вина. Лицемерие, измама, изоставяне на високите етични критерии…

— Протестирам, ваша светлост.

Чоморо кимна. Два от два, помисли си Харди, не беше зле.

— Приема се. Да се придържаме към доказателствата, г-це Пулиъс.

Тя отново се извини на съдията и на съдебните заседатели. Но това явно изобщо не я смути.

— Обвинението ще докаже, че г-н Фаулър е знаел точното местонахождение на оръжието, с което е било извършено убийството, на борда на „Елоиз“ и че е имал непреодолима причина да убие г-н Неш — най-стария и най-смъртоносния мотив на света — ревността. Г-н Неш го е бил изместил от сърцето на жената, която е обичал, за която след това рискува, и това е факт, а не предположение — рискува цялата си кариера и репутация на съдия и достоен човек.

Ще покажем, че обвиняемият първо е разкрил и след това е проследил съперника си с помощта на частен детектив, че е измислил план как двамата да се срещнат, че старателно си е подготвил алиби за съботата, в която е трябвало да се срещнат. Всичките тези факти говорят за осъзнатата вина на г-н Фаулър.

Но това не означава, че не съществуват и преки доказателства. Разполагаме с оръжието, например. И върху това оръжие — не отвън, а върху пълнителя, в който са патроните за пистолета — се намират отпечатъци на обвиняемия Анди Фаулър.

Раздвижване в съдебната зала. Харди знаеше, че това щеше да е точка за противника, но не можеше да направи нищо. Историята на Анди беше единственото, с което разполагаше.

Пулиъс продължи, бяха запленени.

— Е, това, разбира се, не е пряко доказателство, че г-н Фаулър е бил на „Елоиз“ с г-н Неш. Нито пък фактът, че не е бил видян никъде другаде. Нито разговорът с колегата му за запознанството с Оуен Неш по политически причини. Нито, най-накрая, ревността му, наемането на частен детектив, опитите му да скрие и потули всичките си действия, свързани с неговата любовница Мей Шин или неговия съперник Оуен Неш. Но прокуратурата на щата Калифорния смята, че взети заедно, доказателствата по това дело не могат да доведат до друго заключение, освен — виновен без всякакво съмнение. Андрю Фаулър някъде сутринта на двайсети юни 1992 г. предумишлено е застрелял Оуен Неш.

Харди помисли, че е свършила и отпи глътка вода, готов да стане и да започне собственото си изложение, но тя се върна обратно до банката си.

— Бих искала да отбележа две последни, но важни неща. Първо, косвеното доказателство може да бъде достатъчно, за да задоволи тежестта на доказване. Съдия Чоморо ви спомена това вчера и то е от изключително значение тук. Косвеното доказателство си е доказателство, а доказателствата по това дело неизбежно осъждат обвиняемия.

Харди знаеше, че би могъл да протестира, но реши, че ще опъне прекалено отношенията си със съдебните заседатели. А и по-нататъшните протести щяха да изглеждат така, сякаш се опитваше да скрие нещо от тях. Той я остави да продължи, без да я прекъсва.

— Второ, защо има толкова малко преки доказателства? Възможно ли е човек да извърши убийство и да не остави нищо уличаващо го? Е, да не забравяме, че г-н Фаулър е прекарал повечето от последните трийсет години като съдия в същия този Върховен съд. През това време той е изслушал хиляди криминални дела. Чудно ли е, че човек с подобен опит би оставил малко или никакви физически следи за присъствието си?

Задайте си следния въпрос — ако работата ви е в това да оценявате доказателства, ако сте добре запознати как работи съдебната система до най-малките подробности, ако знаете всеки прецедент и всяка процедура, която някой би използвал, за да ви хване, смятате ли, че бихте могли да избегнете да оставите някакви улики зад себе си?

Аз смятам, че бих могла. Смятам, че и Анди Фаулър би могъл. И го е направил. Доказателствата сами ще говорят.

— Ще трябва да проявите търпение и към мен — започна Харди. — В малко затруднено положение съм — краката му така бяха омекнали от притеснение, че не беше сигурен дали ще може да стои изправен пред съдебните заседатели, затова се облегна на банката си, с надежда, че като започне, изтръпването ще премине: — Моят клиент е обвинен в убийство, най-сериозното престъпление, въпреки че представената от обвинението версия е толкова нелепа, че едва ли бих могъл да я обсъждам, без да изгубя самообладанието си или да обидя интелигентността ви, или пък и двете.

Море от безизразни лица. Това същите хора ли бяха, които се усмихваха, мръщеха, хихикаха и ахкаха на подходящите места, докато Елизабет Пулиъс стоеше пред тях? Но нищо не можеше да е направи. Така стояха нещата и най-добре бе да се стегне и да продължи.

— Оставете цялата риторична и вежлива алабалистика и се вслушайте в небивалиците, които обвинението представи. Тяхната наистина поразителна версия — поради факта, че нямало никакви доказателства, обвиняемият трябвало да е виновен — Харди млъкна, за да могат да го възприемат. — Току-що чухме, че няма никакви доказателства по това дело, защото г-н Фаулър бил достатъчно умен да не остави такива. Добре, ще ви кажа нещо. От подобна гледна точка, всички в тази съдебна зала — всички вие съдебните заседатели, аз, съдията, хората в галерията ей там, — освен ако сме готови да признаем, че не сме достатъчно умни, за да измислим как да не ни хванат, в случай, че версията на г-ца Пулиъс беше закона в тази страна, всички ние бихме могли да бъдем счетени еднакво виновни за смъртта на Оуен Неш.

Съдебните заседатели се събудиха. Галерията се оживи и Пулиъс скочи на крака да протестира. Добре. Нека да видят, че и двете страни могат да интерпретират. Протестът й беше приет. Харди нечестно характеризирал твърденията й и убеждавал съдебните заседатели. Каза на съдията колко много съжалява. Съдебните заседатели бяха инструктирани да не обръщат внимание на казаното от него и той беше сигурен, че ще опитат и, надяваше се, няма да успеят. Краката му вече не се подгъваха.

— Добре — каза той, — позволете ми да ви кажа какво защитата трябва да докаже и после какво обвинението ще докаже. Първото е просто — защитата не трябва да доказва нищо. Тежестта на доказването лежи върху обвинението и по време на този процес, с всичките преки и косвени доказателства, които ще бъдете помолени да оцените, от обвинението зависи да докаже, че Анди Фаулър е виновен — Пулиъс отново протестира, Харди обяснявал закона, не излагал фактите. Протестът й беше приет. На Харди не му пукаше. — Когато чуете и видите всичко, с което обвинението разполага, неизбежното заключение ще бъде, че прокуратурата не е задоволила тежестта на доказване. Тя не може да представи доказателства, които да докажат, че Анди Фаулър е у бил Оуен Неш. И, дами и господа, въпреки измислените теории за осъзнатата вина, доказателствата са в основата на един съдебен процес. Докато вие, дванайсетимата, след като разберете всички доказателства, не ги обсъдите и базирайки решението си на тях, не се върнете с присъда виновен, се смята, че Анди Фаулър просто не го е извършил. Такъв е законът и аз съм сигурен, че вие го разбирате.