— Това е всичко. Благодаря ви, докторе.

— Онова, което ме притеснява, е, че дори не го предвидих.

— Добре се справи — отвърна Фаулър. — Съмнявам се, че изобщо има някакво значение. На кой му пука откъде е минал първия изстрел?

Бяха в десетминутна почивка, все още седяха зад банката на защитата. Харди обясни каква, според него, е била връзката и Фаулър си драска в продължение на няколко секунди върху бележника. После каза:

— Виж, Диз, това не води директно към мен, следователно няма връзка. Това е спекулация, догадка, наречи го както искаш, но дръж мен в центъра на картинката, иначе сме я загазили.

— Ти беше в центъра на всичко това, Анди.

Фаулър, за пръв път показвайки недоволството си, поклати глава.

— Не — отвърна той, — убиецът беше.

След Страут беше разпитано вещо лице от „Балистиката“, което идентифицира оръжието като „Берета“, модел 950, полуавтоматична, с пълнител с осем патрона двайсет и пети калибър. Пистолетът, регистриран на името на Мей Шин, беше представен като веществено доказателство номер едно от страна на обвинението и Харди видя, че съдебните заседатели бяха изненадани от размерите му — беше много малък, с дълга само шест сантиметра цев.

Куршумът, който бе преминал през тялото на Неш, беше открит забит в страничната облицовка на яхтата зад щурвала. Последва петнайсет минутно показване на диапозитиви относно приликите на резките върху откритите куршуми с тези, изстреляни от същия пистолет. Когато лампите светнаха, с тях се изправиха и няколко глави, които бяха клюмнали. Пулиъс обясняваше очевидното — как тези свидетелски показания убедително доказваха, че веществено доказателство номер едно, пистолетът на Мей Шин, е оръжието, с което е било извършено убийството.

Голяма работа, помисли си Харди и реши да се откаже от кръстосания разпит.

Дактилоскопът беше млада чернокожа жена на име Анита Уелс. Тя свидетелства, че били разкрити два чифта отпечатъци върху пистолета — тези на Мей Шин, собственичката, на която бил регистриран и на обвиняемия, Андрю Фаулър.

На Харди ужасно много му се искаше да представи официално фиаското по делото „Мей Шин“ и знаеше, че Пулиъс няма друг избор, освен да му позволи да го направи, ако искаше да вкара като доказателство отпечатъците на Фаулър, което трябваше да стори. Именно затова бе призовала Уелс още първия ден.

Когато Пулиъс свърши с повърхностния разпит, Харди се запъти към средата на залата.

— Г-це Уелс — започна той, — налагало ли ви се е да изследвате вещественото доказателство номер едно на обвинението повече от веднъж?

Уелс погледна към съдията, после към Пулиъс. Кимна и съдията я подкани да отговаря на въпросите с думи.

— Да — отвърна тя.

— Кога за пръв път видяхте пистолета?

Свидетелката се замисли за миг.

— Около началото на юли.

— И по онова време, когато го изследвахте за отпечатъци, можете ли да кажете на съдебните заседатели какво открихте?

Пулиъс се изправи и протестира.

— Попитано и отговорено, ваша светлост.

Харди тръсна глава.

— Ще го кажа по друг начин. Първият път, когато го изследвахте, идентифицирахте ли отпечатъците на обвиняемия?

Уелс преглътна.

— Не.

— Идентифицирахте ли някакви отпечатъци изобщо по онова време?

— Да. На Мей Шин.

— Мей Шин. Собственичката, на която е бил регистриран пистолета. И къде бяха отпечатъците на г-ца Шин?

— Имаше няколко добре различими следи по цевта и дръжката.

— Добре. След като идентифицирахте отпечатъците на г-ца Шин, какво направихте?

— Ами, първо ги съпоставих — оказаха се онова, което търсех.

— Така че, с други думи, вие сте търсели отпечатъците на Мей Шин? Така ли?

— Да.

— И след като делото срещу г-ца Шин беше прекратено, вие сте се заели да търсите отпечатъците на Анди Фаулър и сте ги открили, не е ли така?

Пулиъс протестира, но Харди не желаеше да се откаже.

— Ваша светлост, когато обвинението срещу г-н Фаулър бъде оттеглено, прокуратурата възнамерява ли да търси нови отпечатъци? Отпечатъците на обвиняемия върху този пистолет са от огромно значение за обвинението срещу него. Съдебните заседатели няма как по друг начин да разберат как са били идентифицирани.

Но и Пулиъс не се оставяше така лесно.

— Г-ца Уелс вече потвърди, че са били върху пистолета.

— Вярно е, г-н Харди. Говорим за отпечатъците на г-н Фаулър, а не за тези на Мей Шин. Оспорвате доказателство, което не е било представяно по това дело. Опитайте се да не объркване съдебните заседатели, като се позовавате на неуместни неща.

Харди почувства, че това е голяма загуба. Постоя за миг, за да събере сили.

— Още ли сте с нас, г-н Харди? — попита Чоморо.

Харди беше очаквал враждебността на Чоморо, но сега, при първата й проява, осъзна колко огромно можеше да бъде въздействието й. Ако Чоморо си позволяваше да го поучава, съдебните заседатели щяха да се хванат за това и авторитетът му щеше да пострада. Анди Фаулър се бе оказал прав — това не подлежеше на обжалване. Стратегията се бе оказала лоша.