— Може и да не я изкарвам. Може би е видяла името си във вестниците и не го е искала в къщата си.

— Пистолетът не е бил в къщата й. Бил е тук, забрави ли? Освен това тя не е имала ключ.

— Знаеш ли, вероятно си струва да проверим отново апартамента й — Ейб си записа. — Дай сега да се изясним. Казваш, че убиецът е взел пистолета от яхтата в събота. Е, кой би го върнал обратно?

— Някой, който е искал и почти успя, да обвинят Мей.

Глицки се огледа за миг.

— Би ли се заклел за това, за пистолета?

Харди кимна.

— Нямаше го, Ейб. Някой е дошъл в четвъртък сутринта, отключил е яхтата и го е сложил в чекмеджето. После е откраднал страхотното палто на Мей от гардероба, заедно с кожената шапка или каквото там е било, заключил е и се е измъкнал безпрепятствено.

— Защо?

— Защото е мразел Мей — Харди се почувства така, сякаш беше призован да свидетелства. — Оуен е зарязал някого заради Мей. Така че този някой, извършителят, е убил Оуен от ревност, после, когато е видял Мей да се свързва с „Елоиз“, е решил, че това е шанс да си го върне и на нея.

Глицки изцъка с език.

— По кое време се е върнал този човек?

Харди погледна към Хосе, като му направи физиономия.

— Било е доста рано.

— Тогава не изключва изцяло твоя Фаулър, нали?

— Е, мислех си, че изобщо не би могло да е мъж. Хосе е разпознал палтото.

Пазачът се намеси:

— Беше жена, сър. В това няма никакво съмнение.

— Добре, с палтото е била облечена жена. Обаче на яхтата може да се е качил мъж. Може да са били два отделни инцидента.

— Анди не е имал ключ…

— Не можеш да докажеш едно отрицателно твърдение.

Харди започваше да се отчайва, че Глицки явно не разбира.

— Ейб, палтото е било тук.

— Откъде да знаем, Диз?

— Мей е казала, че е било — отвърна той. — Нашият престъпник го е взел и именно поради тази причина го няма в описа ти.

Глицки търпеливо отговори:

— Не казвам, че не е станало както ти твърдиш, Диз. Казвам, че също така може да е станало най-малкото по още един начин. Мей може да е дошла с палтото дотук, да види Анди — по дяволите, ако той е искал да обвини нея, можел е да я накара да дойде точно с такава цел, за да бъде видяна в уникалното си палто. След като е осъзнала какво е станало, тя се е отървала от палтото, после е видяла начин да си го върне, като обвини нас.

— Просто не е станало така, Ейб.

— Е, докажи го.

— Било е жена, Ейб…

Глицки не беше убеден.

— Ще направя всичко възможно да разбера какво е правил клиента ти през тази сутрин, преди да го представя пред съдебните заседатели. Освен това, единствената жива жена, свързана с делото, е Селин Неш. Освен, че няма никакъв мотив, тя е била в Санта Круз. Проверих.

Харди не искаше да отстъпи.

— Все още мисля, че е било жена.

Глицки повдигна рамене.

— Е, нито ти, нито аз мислим, че Мей го е направила, тогава кой…?

Умът на Харди се бореше с недопустимото — Джейн, бившата му жена, дъщерята на Анди Фаулър. Не му беше казала цялата истина за връзката си с Оуен Неш. Разбираемо, не е длъжна, мимолетна работа, беше си казал. Но ако…? Добре, ами ако… Стегни се, посрещни вероятността, колкото и да е невероятна. Джейн е продължила да се вижда с Неш, той я е изоставил заради Мей Шин… съсипал я е напълно и тя го е убила, после или се е изповядала пред баща си, или, някак си, той го е разбрал сам. Нищо чудно, че се правеше на любезен, безучастен. Прикриваше дъщеря си… Дали не бе направил всичко, воден единствено от това? Разбира се, беше мразил Неш. И тази несподелена любов, която явно изпитваше към Шин — не беше ли по-логично да й е бил ядосан, че го е изоставила. Сигурно е изпитвал наслада да я накара да плати за престъплението на собствената му дъщеря. Както и със сигурност беше платила.

Той паркира пред къщата на Джейн — някога принадлежала на двама им — на „Джаксън“ в „Пасифик Нейтс“. Беше чул по радиото, че от снощи вече са паднали повече от пет сантиметра дъжд. Изкачи стълбите, почука на познатата врата с инкрустирано стъкло. Видя да се появява мъжка фигура.

— Идеално — каза си той, като си помисли, че му предстои да се запознае с Чък Чък Бо-Бък или който там беше мъжът на месеца.

Вратата се отвори и той застана лице в лице с клиента си.

— Анди, трябва да поговорим.

— Такова копеле си — Джейн плачеше, краката й бяха свити под нея върху леглото.

— Джейн, опитвам се да спася живота на баща ти. И за мен това не е най-приятното време, което някога съм прекарвал.

Харди се чувстваше ужасно, като виждаше бившата си жена, обляна в сълзи. Можеше да бъде по-деликатен — или поне да се преструва на такъв, — относно мъжете в живота й след него, но не беше сляп пред факта, че тя търсеше подходящия, че онова, което искаше, беше стабилен и силен мъж, който да я обича и да й бъде верен и не го намираше. Предположи, вероятно погрешно, че той поне се бе доближил най-много до този идеал, но нещо — преживяното заедно? — бе направило връзката им невъзможна.