— Госпожице Лорд! Господин Грифин! — извика след нея един рошав младеж, тя се сети, че е репортер на „Кий Уест Ситизън“. — Какво се случи на лодката?

— Всичко ще излезе в съда. — Тя се усмихна за пред камерите.

Най-баналното от всички банални клишета, помисли си Виктория. Разбира се, че всичко ще излезе наяве в съда. Само дето тя не знаеше какво, по дяволите, щеше да е то.

— И по време на процеса — добави тя — ще стане ясно, че смъртта на господин Стъбс е просто трагичен инцидент.

Стив щеше да се гордее, помисли си тя.

Ръмеше приятно и Виктория се притесни да не й се размаже гримът. Съдебната палата с откритите си коридори беше проектирана за субтропиците, където можеше да изгориш на слънце или да те намокри дъжда докато технически погледнато си вътре в сградата.

Най-сетне стигнаха до фоайето, минаха покрай стенопис на испански галеон, буканери слизаха на пясъчния бряг, пирати размахваха мечове. Необичайна фреска за съдебна палата, помисли си тя, възхвала на далечното — или не чак толкова — беззаконие на острова.

— Насам, госпожице Лорд — изкрещя един фотограф, като насочи фотоапарата си към нея.

— Не, насам, госпожице Лорд! — измуча друг.

— Грифин ще свидетелства ли? — изрева мъж с мръсни джинси и потник.

Бяха и във фоайето. Тълпяха се, бутаха се и крещяха. Досадно, агресивно и мръсно племе. Но чувствайки се малко като звезда на червения килим, Виктория реши, че е по-добре да се възползва от вниманието. Прожекторите бяха ярки, но бяха фокусирани само на едно място. Бяха широки само за един. Дори и когато имаха партньори, адвокатите бяха самотни стрелци. Кой си спомняше името на партньора на Джони Кокран*. Или Мелвил Бели? Или Джери Спенс?

[* Един от адвокатите на О. Джей Симпсън. — Б.пр.]

Така беше наистина, адвокат като нея, който правеше име в голям процес за убийство, трябваше да очаква високоволтово осветление. И да си купи водоустойчиви гримове.

Законите на Соломон

6.

Клиент, който лъже адвоката си, е като съпруг, който мами жена си.

Рядко го прави само веднъж.

По следите на парите

20

Десет минути плюс возене в розово такси и двамата с Грифин се озоваха в главната квартира — апартамента й в хотел „Пайър Хаус“. Дъбова заседателна маса и кожени столове, ракитено канапе, картини с кораби по стените. Картонени кутии, натрупани по пода; документи, пръснати по масата; макет на „Форс мажор“ на бюфета.

Виктория изрита велурените си обувки, наля си минерална вода с лед и започна спаринга с клиента си.

— Откъде Стъбс е имал четирийсет хиляди долара в брой? — попита тя.

— Както ти казах и преди, Принцесо, нямам представа.

— Обвинението ще каже, че си го подкупил, за да напише благоприятен доклад.

— Да го докажат.

— Могат да запорират банковите ти сметки и да изземат цялата ти документация.

— На добър им час!

— Моля?

— Живея в десетина страни. Дори и аз самият не помня къде са всичките ми пари.

Виктория не знаеше как да го накара да се издаде.

Да му кажеше ли какво знае, с риск да ограничи това, което той можеше да й разкрие, или да остави въпросите отворени с надеждата, че той ще й даде още по-пълни отговори. Отпиваше от минералната вода, за да печели време.

През прозореца влекачи вкарваха един круизър в пристанището. На паркинга на хотела бяха паркирани един до друг три новинарски камиона и с навирените си антени приличаха на гигантски насекоми. Виктория се страхуваше, и то не без основание, че телевизионна камера, прикачена върху механично рамо, ще се появи на балкона й и ще навре обектив в апартамента.

— Чичо Гриф, трябва да ми кажеш истината.

— Казвам ти я, Принцесо.

— Ти ли даде на Стъбс четирийсетте хиляди?

— Не съм. Кълна се.

Тя си пое дълбоко въздух и се спусна в атака.

— Последните два дни преглеждах имотния регистър на областта. Знаеш ли какво открих?

— Все още продават блатисти терени в „Глейдс“?

— Преди два месеца Бен Стъбс е купил парцел в Кий Ларго на стойност триста хиляди долара. Без ипотека. В брой.

Тишина. Грифин седеше на заседателната маса с непроницаемото изражение на стар покерджия.

— Според теб откъде е взел парите? — попита тя.

— Може да е спечелил голяма сума от залагания.

— Парите са преведени на бизнес посредник, като гаранция по сделка, от корпоративна сметка в банка на Каймановите острови. Искаш ли да отгатнеш на чие име е сметката?

— Не. Казвай.

— „Куийн Инвестмънтс Лимитид“. — Замълча, за да види реакцията му. Нищо. — Странно име, не мислиш ли?

— Кайманите са британска територия. Може да е в чест на кралица Елизабет.

— Или Кралица Айрини.