Шрифт:
— Като в онази история на Джоузеф Конрад — намеси се Виктория.
— Коя? — попита Стив.
_Сега пък за какво говореше отличничката мис Принстън?_ В колежа Стив беше чел съкратеното ученическо издание на „Сърцето на мрака“ на Джоузеф Конрад, но не си спомняше за никакъв таен пътник.
— „Тайният пасажер“ — поясни Виктория. — Капитан на кораб скрива пътник без билет, обвинен в убийството на друг моряк. Капитанът насочва кораба към плиткото и оставя тайния пасажер да преплува необезпокоявано до брега.
— И когато корабът се разбива при Сънсет Кий — отвърна Стив, — какво става с този тайнствен пасажер?
— Не знам — каза Виктория. — Беше просто идея.
— Доколкото знам, не е имало никакви пътници без билети — намеси се Грифин. — И не съм давал показания пред полицията. За проклет глупак ли ме мислиш, Соломон?
— Не. Горко на човека, който реши, че си такъв. Или който ти излезе насреща.
— Стив, моля ти се! — Заповед, не молба. — Чичо Гриф, съжалявам. Стив се държи много оскърбително понякога.
— Няма проблем, Принцесо. Този заядливец ми харесва.
— Така ли? — Учудване.
— Повечето адвокати си завират езиците толкова навътре в задника ми, че чак почват да ме гъделичкат в носа. Съжалявам, принцесо. Майка ти все казваше, че съм недодялан. Не като баща ти. Лакирани нокти и обеди по клубовете. Естествено, ако Нелсън беше започнал живота си с мазане на горещ катран върху покривите, ръцете му едва ли щяха да са толкова чисти. — Грифин се извърна към Стив и му се ухили съзаклятнически. — Казах на ченгетата, че главата ме боли и ще говоря с тях по-късно. Добре съм постъпил, нали, адвокате?
— Много добре. Нито дума на ченгетата, докато не чуем какво има да каже Стъбс. После ще ти напишем показанията. Ако приемем, че ние ще те представляваме.
— Ще видим. Дай ми план за действие.
— Трябва да се подготвим за най-лошото. Стъбс идва на себе си и казва, че двамата сте се спречкали и ти си го набол като маслинка с клечка за зъби. Намираме лекар, който ще потвърди, че след загубата на толкова много кръв Стъбс халюцинира.
Грифин смигна на Виктория.
— Харесва ми начинът, по който мисли този заядливец.
— А кой е цапардосал чичо Гриф по главата? — попита Виктория.
— Този, който е прострелял Стъбс — отвърна Стив.
— И той е?
— Господи, тук сме от десет минути! Дай ми възможност да измисля едноръкия ни бандит.
— Стив, не можеш да си тъчеш истории от въздуха — каза Виктория.
— Много ясно, че мога. Това е един от законите на Соломон.
— Какви са тези закони?
— Стив ги създава в крачка — Виктория стисна устни в израз на неодобрение. „Когато законът не работи… изработи го ти.“ От този сорт.
— „Ако фактите не пасват на закона, изопачи ги“. Ето ти още един.
— Харесва ми това, което чувам. — Грифин явно се забавляваше въпреки травмите. — Какво още, Соломон?
— Искам да присъствам, когато ченгетата разпитват Стъбс. Или още по-добре, аз да го разпитам пръв.
— Никога няма да стане — отвърна Виктория. — Полицията няма да те допусне до него.
— Има си начини — каза Стив.
— Дори не си го помисляй.
— Какво става? — попита Грифин.
— Стив обича да ходи неканен по купони. Веднъж се престори, че получава инфаркт, за да влезе в Спешното.
— Нищо работа — отвърна Стив, — докато не получих сметката за ангиограмата.
Грифин се закашля от смях.
— Ти си пълен кретен, Соломон.
— Така ли?
— От моя тип кретени. — Той се извърна към Виктория. — Принцесо, браво на теб, че си го забила. Наети сте. И двамата.
Интензивни грижи
3
Как беше възможно?
Стив пое нещата, сякаш все още бяха съдружници и той е numero uno.
Как позволи това да се случи отново?
Виктория беше възнамерявала да раздели фирмата и ето че Стив отново й беше присвоил клиента. Беше спечелил чичо Стив с мачовските си простотии.
Стив се извини, като каза, че ще ги остави за малко насаме и ще изчака Виктория във фоайето на болницата.
Виктория замълча, докато вратата зад гърба му се затвори, за да е сигурна, че заместник-шерифът в коридора не може да я чуе. Вероятно все още имаше начин да измести Стив, или поне да го насади на втория стол.
— Чичо Гриф, за каква правна работа ставаше дума по телефона? Има ли нещо общо със Стъбс?