— Нямаше как да не ви разпозная като брат на Алойзиъс — каза тя, докато излизаха от салона.

— Ще приема това за комплимент.

Минаха през въртящата се врата и ги блъсна мразовит въздух. Тънка покривка от пресен сняг искреше по паважа.

— Б-р-р-р — каза Виола и се сви. — Когато тръгвах от Капрая беше двайсет градуса. Това тук е направо варварско.

— Имате предвид двайсет градуса по Целзий, разбира се — смигна Диоген. — Как ви завиждам, че можете да си живеете там по цяла година. Колата ми. — Той й отвори вратата, после заобиколи, изчака носача да затвори багажника и се плъзна на шофьорското място.

— Всъщност не живея на Капрая през цялата година. Обикновено по това време съм в Луксор и работя по разкопките в Долината на царете. Но тази година с всички тези проблеми в Близкия Изток се натъкнах на някои затруднения с визата.

Диоген плавно ускори и се сля с трафика в посока към изхода на летището.

— Египтология — рече той. — Възхитително. Аз самият прекарах известно време в Египет като младши член на експедицията на фон Херцгаард.

— Нямате предвид тази експедиция, която беше в Сомалия да търси диамантените мини на царица Хатшепсут, нали? Тази, на края на която Херцгаард бе открит обезглавен?

— Всъщност, точно тя.

— Колко вълнуващо! С удоволствие бих чула повече.

— „Вълнуващо“ определено е подходящо описание.

— Вярно ли е, че Херцгаард може би е открил мините на Хатшепсут тъкмо преди да бъде убит?

Диоген тихо се засмя.

— Искрено се съмнявам. Знаете как тръгват тези слухове. Това, което за мен е по-интересно от митичните мини, е самата царица Хатшепсут — единствената жена фараон — но естествено, вие знаете всичко за нея. Сигурен съм.

— Изключителна жена.

— Заявила правата си, като казала, че майка й е спала с бог Амон и тя е негова дъщеря. Как беше известното описание? Амон открил царицата, спяща в стаята си. Когато прекрасният аромат, който се излъчвал от него, оповестил присъствието му, тя се събудила. Той се разкрил в цялото си божествено великолепие и когато приближил царицата, тя се разридала от щастие пред силата и красотата му и му се отдала.

Виола беше заинтригувана: Диоген изглеждаше също такъв енциклопедист като брат си.

— Предполагам, поуката е, че ако се каниш да изневеряваш на съпруга си — рече тя, — трябва да бъде с божество.

— Нещо като нашата Дева Мария, нали?

Тя не успя да намери отговор на тази забележка.

— Кажете ми, Виола, какво точно правехте в Долината на царете?

— Правехме разкопки в гробниците на няколко царски преписвачи.

— Открихте ли съкровища — злато или, още по-добре, скъпоценни камъни?

— Нищо подобно. Всичко е било откраднато още в древността. Търсехме ръкописите.

— Египтологията е такава изумителна професия. Изглежда брат ми харесва интересните жени.

— Откровено казано, почти не познавам брат ви.

— Това несъмнено ще се промени тази седмица.

— Очаквам го с нетърпение. — Тя се засмя малко смутено. — Всъщност, още не мога да повярвам, че съм тук. Цялото това пътуване беше толкова… импулсивно, толкова мистериозно. Обичам мистериите.

— Алойзиъс също. Изглежда вие двамата сте родени един за друг.

Виола усети, че се изчервява и бързо промени темата.

— Знаете ли нещо за случая, по който работи?

— Един от най-трудните в кариерата му. За щастие, той почти приключи. Всъщност, днес ще дойде и развръзката, и след това той ще бъде свободен. Случаят е свързан с един сериен убиец. Действително напълно луд човек, който по ред неясни причини таи дълбока омраза към Алойзиъс. Убива хора и така тормози брат ми с невъзможността му да направи нещо.

— Наистина ужасно.

— Да Брат ми бе принуден да мине инкогнито толкова неочаквано, че всички останаха с впечатлението, че е бил убит.

— Така смятах и аз. Поне такива бяха думите на лейтенант Д’Агоста.

— Само аз знаех истината. Помогнах му след онова изпитание в Италия, погрижих се за здравето му. Аз му спасих живота, ако ми позволите този кратък момент на самодоволство.

— Толкова се радвам, че има брат като вас.

— Алойзиъс има малко истински приятели. Той е много старомоден, донякъде неприветлив, донякъде държи хората на разстояние. Затова се опитах да му бъда и приятел, освен брат. Щастлив съм, че ви откри. Толкова бях притеснен за него след онзи ужасен инцидент със съпругата му в Танзания.