Той замълча за миг и продължи:

— Някои от вас може би се безпокоят дали операцията е законна. Разполагаме с минна концесия за острова. Метеоритът е рудно образувание и няма да бъдат нарушени никакви закони. От друга страна, съществува потенциален практически проблем: Чили не знае, че вземаме метеорит. Но нека ви уверя, че възможността този проблем да възникне е съвсем малка. Всичко е проработено до най-малките подробности и не очакваме никакви затруднения. Островите от архипелага на нос Хорн са необитаеми. Най-близкото селище е Пуерто Уилямс, на петдесет мили разстояние. Дори чилийските власти да узнаят какво правим, ние сме готови да платим за метеорита значителна сума. Тъй че, както виждате, няма основание за тревога или дори за безпокойство.

Той отново млъкна, след което вдигна глава.

— Има ли въпроси?

Вдигнаха се десетина ръце. Глин кимна на най-близкия до него мъж — снажен моторист с омазнен комбинезон.

— Какво представлява този метеорит? — избоботи той.

Веднага го последва одобрителен ропот.

— Навярно е никеловожелязна маса, тежка около десет хиляди тона. Инертна буца метал.

— И какво му е толкова важното?

— Ние смятаме, че това е най-големият метеорит, открит досега.

Вдигнаха се още ръце.

— А какво ще стане, ако ни хванат?

— Онова, което правим е сто процента законно — отвърна Глин.

Изправи се мъж в синя униформа, един от корабните електротехници.

— Тая работа не ми харесва — рече той със силен йоркширски акцент.

Имаше гъста червена коса и буйна брада.

Глин изчака учтиво.

— Ако проклетите чилийци ни уловят, че си играем игрички с тяхното камъче, може да се случи Бог знае какво. А щом всичко е стопроцентово законно, тогава защо просто не купим от тях проклетия камък?

Глин изгледа мъжа без да мигне.

— Мога ли да узная името ви?

— Името ми е Люис — долетя отговорът.

— Защото, мистър Люис, от политическа гледна точка на чилийците ще бъде невъзможно да ни го продадат. От друга страна, те не разполагат с технологичния опит да го изкопаят от земята и да го преместят от острова, тъй че той просто ще си остане там, погребан, може би завинаги. В Америка той ще бъде изучен. Ще бъде изложен в музей, където всички да го видят. Ще бъде предаден на човечеството. Това не е част от културното наследство на Чили. Той би могъл да падне където и да е, дори в Йоркшир.

Другарите на Люис посрещнаха думите му с лек смях. Макфарлън доволен видя, че Глин изглежда спечелваше доверието им с прямотата си.

— Сър — обади се един дребничък мъж, от младшия команден състав. — Ами този авариен люк?

— Люкът — отговори спокойно Глин с равен, почти хипнотизиращ тон, — е съвсем крайна предпазна мярка. При почти невъзможната вероятност метеоритът да се освободи от гнездото си — да речем в жесток щорм — люкът ще ни даде шанса да облекчим баласта си, като изхвърлим метеорита в океана. Това е същото, като при моряците от деветнайсети век, които е трябвало да изхвърлят товара си зад борда при много лошо време. Ала шансът да се наложи да го изхвърлим е безкрайно малък. Идеята е преди всичко да бъде предпазен корабът и екипажът, дори ако цената за това е да изгубим метеорита.

— И как се задейства люкът? — извика друг моряк.

— Аз разполагам с ключа за това. Както и главният ми инженер Юджийн Рошфор и ръководителят по строителството Мануел Гарса.

— А капитанът?

— Беше сметнато за разумно тази възможност да остане в ръцете на персонала от ЕИР — отвърна Глин. — В крайна сметка това е нашият метеорит.

— Да, но това пък е нашият шибан кораб!

Ропотът на екипажа се издигна над шума на вятъра и дълбокото, приглушено бумтене на машините. Макфарлън погледна към капитан Бритън. Тя стоеше зад Глин със спуснати ръце и с каменно изражение.

— Капитанът се съгласи с тази необичайна уговорка. Ние построихме люка и ние знаем как да го задействаме. Ако възникне малко вероятната необходимост той да бъде използван, това трябва да се направи много внимателно, в точно избран момент и от хора, които са обучени да го направят. В противен случай корабът може да потъне със скалата. — Той се огледа. — Има ли още въпроси?

Последва неспокойно мълчание.

— Разбирам, че това е един необичаен рейс — продължи Глин. — Известна несигурност, дори безпокойство са нещо нормално. Както при всяко пътуване по море, съществуват известни рискове. Както ви казах, онова, което правим, е напълно законно. Няма обаче да ви залъгвам, като твърдя, че и чилийците ще мислят по същия начин. Това са причините всеки от вас да получи премия от петдесет хиляди долара, ако успеем.

Чу се всеобщото ахване на екипажа и последвалия го взрив от оживени приказки. Глин вдигна ръка и отново се възцари тишина.

— Ако някой чувства някакво неудобство относно експедицията, той е свободен да напусне. Ще уредим обратния транспорт до Ню Йорк, ще получи и компенсации.

Той погледна нарочно електротехника Люис.

Мъжът отвърна на погледа му, сетне върху лицето му разцъфна широка усмивка.

— Ти ме купи, приятел.

— Всички имаме достатъчно много работа за вършене — обърна се към групата Глин. — Ако имате да добавите нещо, или да зададете още въпроси, направете го сега.