— Казвам се Изабел Бонтер — рече тя, свали неопреновата си ръкавица и му протегна ръка.

Хач я пое — беше хладна и влажна.

— Колко топла е ръката ви! — възкликна тя.

— Удоволствието беше мое — отвърна малко закъснял Хач.

— Значи вие сте онзи блестящ лекар от Харвард, за когото Джерард говори — рече тя и се взря в лицето му. — Знаете ли, той много ви харесва.

Хач усети как се изчервява.

— Радвам се да го чуя.

Никога не се бе замислял сериозно дали Найдълман го харесва или не, ала се почувства безкрайно доволен да го чуе. С периферното си зрение зърна ненавистния поглед, който му хвърли Стрийтър.

— Радвам се, че сте с нас. Така си спестявам усилията да ви открия.

Хач се смръщи, за да покаже, че не разбира за какво става въпрос.

— Моята задача е да открия стария пиратски лагер, да го разкопая — Тя го погледна хитровато. — А това е вашият собствен остров, нали? Къде бихте установили лагера си, ако трябва да прекарате три месеца на него?

Хач се замисли за миг.

— Първоначално островът е бил гъсто залесен със смърч и дъб. Предполагам, че са направили просека откъм подветрената страна на острова. Откъм брега, където са били закотвени корабите им.

— Брегът към сушата ли? Но не означава ли това, че при ясно време е могло да бъдат забелязани от сушата?

— Ами, предполагам — да. Този бряг през 1696-а е бил вече заселен, макар и слабо.

— А те ще е трябвало да водят наблюдение откъм наветрения бряг, n’est pas 18 ? Да внимават някой кораб да не ги изненада.

— Да, точно така — рече Хач, вътрешно раздразнен. „След като знае отговорите на всички въпроси, защо ми ги задава?“ — Маршрутът на корабите от Халифакс за Бостън минава точно тук, през залива на Мейн. — Замълча за миг и продължи: — Ала ако този бряг е бил заселен, как са могли да скрият девет кораба?

— И аз съм си задавала този въпрос. Има едно дълбоководно укритие на две мили нагоре по брега, заслонено от острова.

— Черното пристанище — рече Хач.

— Exactement 19 .

— В това има логика — отвърна Хач. — Черното пристанище не е било заселено докъм средата на седемнайсети век. Работната група и Макалън биха могли да се установят на острова, докато корабите са били скрити на сигурно място в залива.

— Значи — откъм наветрената страна? — усмихна се Бонтер. — Бяхте ми много полезен. А сега трябва да вървя.

Цялото стаено раздразнение на Хач се изпари при ослепителната усмивка на археоложката. Тя вдигна косата си и нахлузи върху нея качулката, след това спусна и маската си. Другият водолаз приближи, за да нагласи акваланга й, и се представи като Серджо Скопати.

Бонтер огледа одобрително костюма на мъжа отдолу догоре, сякаш го виждаше за първи път.

— Господи! — рече разпалено тя. — Не знаех, че „Спийдо“ произвеждат и неопренови костюми.

— Всичко, произведено в Италия, е модно — засмя се Скопати. — И molto svelta 20 .

— Как работи видеото ми? — Бонтер зададе въпроса си през рамо на Стрийтър и почука малката камера, монтирана към маската й.

Стрийтър прокара ръка по група превключватели и един видео екран оживя на пулта за управление, а върху него се появи потрепващото, усмихнато лице на Скопати.

— Погледни някъде другаде — обърна се Скопати към Бонтер, — инак камерата ти ще се повреди.

— Тогава ще погледна доктора — рече Бонтер и Хач видя лицето си да се появява на екрана.

— Това изображение не само ще повреди камерата, ами ще взриви обектива й — рече Хач и се запита защо в присъствието на тази жена губеше ума и дума.

— Следващият път аз ще сложа командния шлем — рече Скопати в изблик на смях.

— Никога — отвърна Бонтер. — Аз съм прочутата археоложка. А ти си просто евтина работна ръка от Италия.

Скопати се усмихна, без изобщо да се засегне.

Чу се гласът на Найдълман:

— Пет минути до обръщането на прилива. „Наяд“ на място ли сте?

Стрийтър потвърди.

— Мистър Уопнър, програмата работи ли нормално?

— Но проблемо, капитане — дочу се носовия глас по говорителя. — Сега работи добре. Като казвам „сега“, имам предвид, докато съм тук.

— Ясно. Доктор Магнусен?

— Помпите са готови и могат да заработят, капитане. Екипът докладва, че „бомбата“ с боя е окачена над Шахтата, а дистанционното е на място.

— Чудесно. Доктор Магнусен, ще пуснете „бомбата“ след моята команда.

Хората на борда на „Наяд“ се смълчаха. Над самата повърхност на морето в бръснещ полет прелетя чифт чайки. Хач виждаше в далечния край на острова очертанията на „Грампъс“, който се полюляваше на лекия мъртвак току до скалите. Напрежението, че нещо предстои да се случи, се засили.