Минаха няколко минути.

— Водното равнище спадна с метър и половина — рече Магнусен.

Найдълман се наведе към Хач.

— Разликата между прилива и отлива тук е два и четирийсет — рече той. — В Шахтата водата никога не спада с повече от два и четирийсет, дори и при най-нисък отлив. След като стигнем три метра, ще знаем, че сме победили.

Последва безкраен, напрегнат момент. След това Магнусен вдигна глава от някакъв циферблат.

— Нивото на водата спадна с три метра — рече небрежно тя.

Всички от екипа се спогледаха. И тогава изведнъж върху лицето на Найдълман се появи широка усмивка.

В следващия миг наблюдателната кула на Ортанк се превърна в радостна лудница. Бонтер изсвири силно и се хвърли в обятията на смаяния Ранкин. Техниците се тупаха ентусиазирани по гърба. Дори устните на Магнусен се изкривиха в нещо като усмивка, преди да се обърне отново към монитора си. Сред ръкоплясканията и радостните викове някой извади бутилка „Вьов Клико“ и няколко пластмасови чаши за шампанско.

— Направихме го, за Бога — повтаряше Найдълман и се ръкуваше с всички в залата. — Вече осушаваме Наводнената шахта.

Той взе бутилката, разкъса станиола и извади тапата.

— Това място неслучайно е кръстено така — продължи той, докато разливаше шампанското. На Хач му се стори, че долавя емоционален трепет в гласа на капитана. — Двеста години противникът е бил водата. Докато водата в Шахтата не бъде премахната, съкровището не може да бъде извадено. Но, приятели мои, от утре това място ще се нуждае от ново име. Благодаря на всички и ви поздравявам.

Той вдигна чашата си. Из целия остров се чуваха радостни викове.

— Равнището на водата спадна с пет метра — обади се Магнусен.

Стиснал чашата си с шампанско в ръка, Хач отиде в средата на залата и погледна през стъклото. Объркващо беше да гледаш в гърлото на Шахтата. Екипът на Стрийтър стоеше до огромния шланг и наблюдаваше дебита. При скоростта, с която водата се изпомпваше — 90 000 литра в минута, или по един плувен басейн на всеки две минути — на него му стори, че сякаш вижда как нивото спада. Водата се стичаше надолу по обраслите греди и разкриваше милиметър по милиметър стените, покрити с ракушки и вкаменели водорасли. Кой знае защо, но се почувства като че се бори със странно чувство на съжаление. Струваше му се разочароващо, почти несправедливо, да постигнат за по-малко от две седмици онова, което не е могло да бъде постигнато въпреки страданията, болката и смъртта.

Найдълман взе радиостанцията си.

— Говори капитанът.

Гласът му отекна из целия остров и се понесе над тъмните води:

— Възползвам се от правото си на ръководител на това начинание и обявявам, че всички, които не носят дежурство, този следобед са освободени от работа.

Последваха нови радостни викове из целия остров. Хач погледна Магнусен и се запита какво изучаваше толкова напрегнато.

— Капитане? — обади се неуверено Ранкин, който също се бе вторачил отново в монитора си.

Като забеляза изражението му, Бонтер отиде до него и залепи лице за екрана.

— Капитане? — обади се Ранкин с по-висок тон.

Найдълман тъкмо наливаше още шампанско, но се обърна към геолога.

Ранкин посочи към екрана.

— Водата не спада повече.

Настъпи мълчание и всички погледи се обърнаха към стъкления под.

От Шахтата се понесе слабо, но продължително съскане. Черната повърхност на водата се виеше във водовъртеж и от непрогледните глъбини излитаха мехурчета.

Найдълман се отдръпна от стъклото.

— Увеличете дебита на помпите до 20 — нареди тихо той.

— Слушам, сър — отвърна Магнусен.

Ревът откъм южния бряг на острова се засили.

Без да казва нищо, Хач се присъедини към Ранкин и Бонтер пред екрана на геолога. Синьото стълбче бе спаднало по средата между отметките за три и седем метра. Докато гледаха, то потрепна и после бавно, но необратимо започна да се изкачва нагоре.

— Нивото се върна на пет метра — докладва Магнусен.

— Как е възможно? — попита Хач. — Нали наводнителните тунели са затворени. В Шахтата не може да прониква вода.

Найдълман заговори по радиостанцията:

— Стрийтър, какъв е максималният дебит на тези помпи?

— Мощността им по спесификация е сто и осемдесет хиляди литра, сър — долетя отговорът.

— Не питах колко е по спесификация. Попитах колко е максимумът им.

— Двеста двайсет и пет хиляди. Но, капитане…

Той се обърна към Магнусен.

— Направете го.