Шрифт:
— Тисе правиш на скромен. Чух за приключенията ти на цепелина.
— Хайде да не затъваме във взаимно възхищение — каза Остин. — Не желая да съсипвам такива чудесни отношения.
Райън се разсмя.
— Помолих те да се видим, за да ти се извиня. Зная, че бях доста арогантен и самомнителен.
— Случва се и на най-добрите.
— Има и друго. Опитах се да използвам Тери, за да си издействам помощта ти.
— Зная. Зная също, че Тери е прекалено независима, за да се остави да я използват.
— Както и да е, трябва да се извиня, преди да замина.
— Говориш така, сякаш си се запътил към оня свят.
— А, не. Още не съм готов за това. Заминавам за няколко дни за Бали. Ще се опитаме да спрем незаконната търговия с морски костенурки. След това ще трябва да помогна за спасяването на морските лъвове в Южна Африка и да видя какво можем да направим против бракониерството на Галапагос. Междувременно събирам пари за подмяната на „Морски страж“.
— Доста амбициозна програма. Желая ти успех.
— Ще ми трябва. — Райън си погледна часовника. — Съжалявам, но ще трябва да бягам да си видя воините.
На паркинга отново си стиснаха ръце.
— Разбрах, че тия дни имате среща с Тери.
— Ще вечеряме заедно веднага щом успеем да намерим свободно време.
— Обещавам да не ви се пречкам като онзи път в Копенхаген.
— Не се безпокой — каза Остин и погледна небето. На лицето му заигра загадъчна усмивка. — Там, където смятам да я заведа на вечеря, никойняма да успее да ни прекъсне.
41
— Да ви налея ли още шампанско, мадмоазел? — попита келнерът.
— Благодаря — усмихна се Тери. — С удоволствие.
Келнерът напълни фината кристална чаша, завъртя бутилката като истински професионалист, тракна с токове и се отдалечи дискретно, готов обаче да се появи и при най-малкия знак. Беше безукорно облечен, с тънки мустачки, черната му коса бе зализана назад с лъскав брилянтин. Владееше се до съвършенство и на лицето му бе изписано леко отегчение и разсеяност, примесени с пълно внимание.
— Чудесене — прошепна Тери. — Откъде го намери?
— Направо от „Ориент експрес“ — каза Остин. Тери го погледна подозрително. — Честно казано, от кетъринг отдела на НАМПД. Работил е като оберкелнер в „Ла Тур д’Аржент“ в Париж, преди Сандекър да го наеме да организира трапезарията на НАМПД.
— Е, справил се е великолепно с организирането на вечерята ни — каза тя. Седяха на маса за двама с колосана покривка. Чиниите и сребърните прибори бяха в стил арт деко. Облеклото бе официално. Тери носеше зашеметяваща вечерна рокля без презрамки, а Остин бе сменил смокинга, който бе съсипал по време на надпреварата с кучешките шейни. Тери кимна към струнния квартет, който тихо свиреше Моцарт. — Предполагам, че музикантите са от Националния симфоничен оркестър.
Остин се усмихна глуповато.
— Приятели от инженерния отдел на НАМПД — събират се да свирят през уикендите. Много са добри, нали?
— Да. Както и вечерята. Не зная кой е готвачът, но… — Тя млъкна и улови погледа му. — Не, само това не! Готвачът също е от НАМПД, така ли?
— Не. Един мой приятел, Сен Жулиен Перлмутер. Настоя лично да сготви. Ще ви запозная по-късно.
Тя отпи от шампанското и изведнъж се навъси.
— Извинявай, но непрекъснато се сещам за доктор Баркър и чудовищата му. Струва ми се като кошмар.
— Иска ми се да беше просто лош сън. Баркър и приятелчетата му си бяха съвсем истински. Както и франкенрибите.
— Какъв странен и ужасен човек! Никога няма да разберем как такъв блестящ ум може да се превърне в такова зло.
— Още по-изумително е, като имаш предвид, че според всички сведения прародителят му е бил съвсем почтено човешко същество. Първият Фредерик Баркър е виждал, че ескимосите измират от глад, и се е опитал да накара останалите китоловци да спрат да избиват моржовете.
— Сигурно гените му са се объркали през поколенията.
— Добави към генетичната попара малко божествен синдром и ще получиш побъркан учен, смятащ се за персонификация на зъл дух.
— Ама че ирония — каза тя след кратък размисъл. — Баркър е продукт на повредени гени. И е използвал в лабораторията си абсолютно същия процес, за да създаде чудовища от съвсем нормални риби. Тръпки ме побиват, когато си помисля за нещастните обезобразени създания. — В очите й се появи безпокойство. — Това наистина е краят на целия този безумен проект, нали?