Шрифт:
Остин кимна.
— Баркър е бил истински гений. Не е оставил никакви записки. Пазил е бележките за генетичните си бърникания в главата си. Познанията му умряха с него.
— Но това няма да попречи на някой друг също така блестящ гений да повтори труда му.
— Няма. Но вратичките в закона скоро ще бъдат затворени. Генетично модифицираната риба ще бъде забранена в Щатите. Европейците също са твърдо решени, че никога няма да допуснат в менюто им да се появи франкенриба с картофки. А при липсата на пазар няма да има стимул.
— Какво стана с останалите от племето киолая?
— Арестувани, мъртви — или се крият. Без камшика на Баркър, който да ги събере във фанатична тълпа, вече не бих ги нарекъл заплаха. Холдингите на Баркър се разпадат. Вълците разкъсват огромната му корпорация на парчета. А сега нека аз те попитам нещо. Какви са бъдещите ти намерения за SOS?
— Разделяме се. Реших, че командоските им набези не са в моя стил. Предложиха ми място на съветник по околната среда в екипа на сенатор Греъм.
— Радвам се, че ще се засичаме.
Келнерът донесе на масата черен телефон.
— Господин Дзавала желае да разговаря с вас.
— Съжалявам за прекъсването на вечерята — разнесе се в слушалката гласът на Джо. — Реших, че трябва да знаеш. Скоро ще започнем подхода.
— Благодаря за информацията. Колко ни остава?
— Достатъчно за един много дълъг танц.
Остин се усмихна и затвори.
— Джо се обади от контролната кабина. Скоро ще кацнем.
Тери се загледа през големия прозорец към килима светлини долу.
— Прекрасно е. Никога няма да забравя тази вечер. Но би ли ми казал как успя да уредиш цял цепелин за една вечеря?
— Наложи се да използвам малко връзки. Германците нямат търпение да си върнат първия въздушен кораб, кацнал на Северния полюс. Когато чух, че цепелинът ще лети от Канада до Вашингтон, предложих услугите на опитен пилот и в замяна на това резервирах трапезния салон за няколко часа. Струва ми се, че само така можем да вечеряме необезпокоявани. — Остин си погледна часовника. — Пилотът каза, че имаме време за един танц.
— С най-голямо удоволствие.
Станаха, Остин й подаде ръка и двамата излязоха на приглушено осветения дансинг. Остин включи уредбата и от колоните се разнесе меката музика на Глен Милър.
— Мисля, че можем да послушаме и малко по-съвременна музика.
Тери се взираше през прозореца към светлините на огромния мегаполис на Източното крайбрежие. Обърна се към него.
— Благодаря ти за изключителната вечер.
— Тя още не е свършила. След като кацнем, ще пием по едно у нас. Кой знае накъде ще ни отведе вечерта?
— О, зная точнокъде ще ни отведе — каза тя със замечтана усмивка.
Остин я прегърна, вдиша аромата на парфюма й и двамата затанцуваха сред звездите.
Информация за текста
Clive Cussler, Paul Kemprecos
White Death, 2003
Сканиране и редакция: ultimat, 2009
Разпознаване и редакция: ti6anko, 2009
Издание:
Клайв Къслър, Пол Кемпрекос. Бяла смърт
ИК „Бард“, София 2006
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
ISBN 954-585-702-1
Свалено от „Моята библиотека“
Последна редакция: 2010-01-03 21:00:00