— И двата предни мотора са свършили — каза Остин. — По-добре използвай резервните помпи.

— Товабяха резервните помпи — отвърна Дзавала.

— Да ти имам подсигурените системи. Какъв е проблемът?

— Веднага щях да ти кажа, ако това чудо бе окачено във въздуха.

— Не виждам никакви сервизи наоколо, пък и съм си забравил кредитната карта.

— Баща ми казваше: „Достатъчна е една пръчка динамит, за да размърдаш заинатилото се магаре“.

В НАМПД Остин имаше заслужената репутация на човек, проявяващ изумителен инат пред лицето на опасността. Повечето предпочитаха благоразумно да зарежат всичко и да си спасяват задниците от надвисналата катастрофа; Остин обаче я посрещаше най-невъзмутимо. Фактът, че все още дишаше и бе жив, говореше, че притежава забележителна комбинация от изобретателност и късмет. Онези, на които им се бе налагало да преминават през различни несгоди с него, намираха находчивостта му плашеща. Остин винаги пренебрегваше възраженията им. А сега Джо му го връщаше със собствените му камъни. Остин сви устни в кисела усмивка, сплете пръсти на тила си и се облегна в седалката.

— Нямаше да си толкова спокоен, ако не разполагаше с някакъв план.

Дзавала му намигна и свали ключа, който висеше на верижка на шията му. Отвори един малък капак в центъра на конзолата и пъхна ключа.

— Когато го завъртя това нещо и щракна превключвателчето до него, ще задействам третата подсигурителна система. Експлозивите ще изпразнят всички резервоари и поемаме нагоре. Хитро, нали?

— Не и ако ни се изпречи „Тор“, когато излетим от водата. Ще потопим и кораба, и себе си.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, натисни ей онова копче. Изпраща на повърхността предупредителна шамандура. Фойерверки, пищялки — пълна програма.

Остин натисна копчето. Чу се приглушено съскане и шамандурата се понесе нагоре. Той извика на моряците да се държат здраво.

Дзавала вдигна палци и се ухили като хлапак.

— Излитаме!

Завъртя ключа и всички се вкопчиха кой, в каквото намери. Единственият звук, който последва, бяха ругатните на Дзавала на испански.

— Проклетата джаджа не действа — каза той с тъпа усмивка.

— Да видим дали ще успея да обобщя. Намираме се на дълбочина деветдесет метра, претоварени сме, подводницата е пълна с полумъртви моряци и паникбутонът не работи.

— Винаги те е бивало в сбитите описания, Кърт.

— Благодаря. Да продължа. Имаме два пълни резервоара отпред и два празни отзад, което означава неутрална плавателност. Сещаш ли се за някакъв начин да направим „Миногата“ по-лека?

— Мога да изхвърля свързващата тръба. Ще стигнем до повърхността, но няма да е особено приятно.

— Не виждам да имаме много голям избор. Ще кажа на пътниците да се държат.

Повтори на моряците да се държат здраво, закопча се на мястото си и даде сигнал. Дзавала сключи пръсти и изхвърли спасителната тръба. Беше направена да се отделя като предпазна мярка в случай, че се наложи бързо да се махнат от мястото на корабокрушението. Чу се приглушен тътен, подводницата се разтресе, издигна се една стъпка, метър, после няколко метра. Отначало се движеха мъчително бавно, но колкото повече се издигаха, толкова повече набираха скорост.

„Морска минога“ излетя от морето с кърмата нагоре и се стовари обратно във фонтан от бяла пяна. Запремята се като зар в ръката на комарджия. Предупредени от шамандурата и звуковите и светлинни сигнали, лодките се хвърлиха напред и екипажите им закрепиха понтони, които стабилизираха подводницата.

След минути „Морска минога“ бе на палубата. Медицинският персонал се втурна напред веднага щом отвориха люка. Оцелелите бяха измъкнати, качени на носилки и натоварени в чакащите хеликоптери, които щяха да ги откарат до болница на сушата. Когато Остин и Дзавала излязоха от подводницата, палубата бе почти опразнена, с изключение на неколцина членове на екипажа, които приближиха да ги поздравят и побързаха да се махнат.

Дзавала огледа опустялата палуба.

— И без духов оркестър?

— Героизмът е награда сам по себе си — поучително отбеляза Остин. — Все пак не бих отказал една текила, стига да има кой да ми я предложи.

— Ама че съвпадение! По някаква случайност съм скътал една бутилка синьо агаве. Първокласна работа.

— Май ще се наложи да отложим празненството. Идва господин Бекер.

Датският бюрократ крачеше към тях по палубата с грейнало от щастие лице. Разтърси енергично ръцете им, затупа ги по гърбовете и ги обсипа с възторжени хвалби.