— Заповядайте — небрежно отвърна тя и махна към стола.

— Казвам се Майк Нийл. — Бе прехвърлил четиридесетте. Носеше работни дрехи и гумени ботуши. С мургавия си суров профил и гъстата си черна коса щеше да изглежда прилично, ако не бяха заплетеният език и почервенелият от пиянство нос. — Май сте американка.

— Да. — Гамей му подаде ръка и се представи.

— Хубаво име — каза Нийл, впечатлен от здравото й ръкостискане. — Просто минавате, а?

Гамей кимна.

— Винаги ми се е искало да разгледам тукашните места. Рибар ли сте?

— Ъхъ.

Той посочи през прозореца и с неприкрита гордост заяви:

— Хубавицата ми е в онзи док там. „Тифани“. Кръстих я на бившата си приятелка. Скъсахме миналата година, но сменянето на името на кораба носи лош късмет.

— Да не би да сте си взели почивен ден?

— Не точно. В сервиза направиха някои ремонти по двигателя. Няма да пуснат „Тифани“, докато не им платя. Страх ги е, че ще се измъкна.

— Бихте ли го направили?

Той се подсмихна.

— Ужилвал съм ги и преди.

— И все пак е късогледо от тяхна страна. Без лодката си не можете да ловите риба и да изкарате пари, за да им се издължите.

Усмивката на Нийл се стопи и той се намръщи.

— Бих могъл, ако имаше риба.

— В смесения магазин чух, че риболовът вече не бил добър.

— Направо е зле. Всички рибари се преместиха нагоре по брега. Някои прескачат дотук само колкото да видят семействата си.

— Откога е така?

— Към половин година.

— Някаква идея за виновника за тая суша?

Той сви рамене.

— От местната риболовна служба казват, че рибата се била преместила да търси по-богата храна. Дори не пращат някой да види какво е положението, както ги молим. Сигурно не искат да си мокрят краката, знам ли ги. Явно всички морски биолози са заети да си седят на тлъстите задници и да се взират в компютрите.

— А вие споделяте ли мнението им, че рибата се е преместила?

Той се ухили.

— Доста въпроси задавате за туристка.

— Когато не съм туристка, си вадя хляба като морски биолог.

Нийл се изчерви.

— Извинете. Нямах предвид вашия тлъст задник. О, по дяволите…

Гамей се разсмя.

— Много добре те разбирам, като говориш за биолози компютърджии, които не си подават носовете от лабораториите. Мисля, че рибарите имат повече практически познания за морето от всеки учен. В същото време професионалната експертиза не вреди. Може би мога да ти помогна да разбереш защо няма риба.

По лицето на Нийл премина сянка.

— Не съм казал, че нямариба. Има, и още как.

— Тогава какъв е проблемът?

— Не е риба като риба.

— Не те разбирам.

Нийл сви рамене. Явно не му се говореше на тази тема.

— Изучавала съм риби от цял свят във водата и на сухо — каза Гамей. — Едва ли има нещо, което да ме изненада.

— Обзалагам се, че това тука ще те изненада.

Гамей протегна ръка.

— Добре, приемам облога. Колко струва ремонтът на двигателя?

— Седемстотин и петдесет долара. Канадски.

— Ще ти платя, ако ми покажеш за какво говориш. Дай да те черпя една бира по случай баса.

Небръснатата челюст на Нийл увисна.

— Сериозно?

— Съвсем. Виж, Майк, в океана няма огради. Рибата си плува, където й скимне. В тези води няма нищо, което би наранило и американски рибари, нали?

— Добре — каза той и стисна ръката й. — Кога ще ходим?

— Какво ще кажеш за днес?

Нийл се ухили. Не беше трудно да се разбере причината за щастието му. Красива дружелюбна американка му плаща ремонта и се качва сама с него на лодката му, където той може да покаже грубоватия си чар.

Точно тогава в заведението влезе Пол Траут и тръгна към масата им.

— Съжалявам, че се забавих. Пристанището е почти пусто.

— Това е Майк Нийл — каза Гамей. — Майк, запознай се със съпруга ми.

Нийл вдигна очи към почти двуметровия Траут и свързаните му с Гамей фантазии се изпариха. Но той все пак бе практичен човек. Сделката си беше сделка. Така че каза: