Спря на прилично разстояние от входа. Всеки опит да мине през него сега изглеждаше като опит да вденеш игла сред развилняла се тълпа. Погледна си часовника, седна и задъвка сандвича със сирене, който му бе приготвила Пиа. Тъкмо го довършваше, когато усети промяна в морето. Сякаш Нептун бе помръднал тризъбеца си. Макар водата около него да продължаваше да е неспокойна, вълните вече не експлодираха край отвора със силата на артилерийски снаряди. Пиа бе споменала, че през портата може да се мине безопасно само в моментите между прилива и отлива.

Остин надяна спасителната жилетка, разкрачи се широко за по-голяма стабилност, включи двигателя и насочи носа на лодката към отвора. Дори при липсата на течение около пещерата имаше водовъртежи. Той стисна зъби и се замоли детските спомени на Пиа за думите на баща й да са точни. Когато бе само на няколко метра от фаталния сблъсък със скалите, даде пълна газ и се насочи леко надясно, както бе инструктиран, макар да се намираше опасно близко до скалите. Когато до стената оставаха сантиметри, лодката се плъзна през тесния отвор с лекотата на змиорка.

Той направи бърз ляв завой, насочи се към една тясна цепнатина и влезе в канал, само с няколко сантиметра по-широк от лодката. Тя се заблъска в стените, но бързо мина през кривия проход и се озова в кръгло езерце, цялото във водорасли.

Остин приближи лодката до брега и я завърза за една издатина. Свали спасителната жилетка и мушамата, изкатери няколкото естествени стъпала и стъпи на площадка, зад която зееше дупка — приличаше на обърната наопаки ключалка. От нея вееше вятър — свиреше като тромпетист. Сигурно точно това бе породило легендата за злокобния вой на мъртвите моряци.

Остин включи фенерчето, тръгна по тунела и излезе в просторна пещера. От основната зала излизаха коридори. На стената до входа на всеки проход имаше рисунка на риба. Остин последва инструкцията на Пиа, влезе в коридора, отбелязан със спарид, и тръгна през лабиринт от пещери и тунели. Без грубите ориентири щеше да се изгуби безнадеждно. След няколко минути се озова в зала с висок таван — стените й бяха огладени и покрити с разноцветни изображения. Разпозна бизона и елена от рисунките на бащата на Пиа. Охрата и червените цветове сякаш бяха положени вчера.

Изображенията се комбинираха в завладяваща сцена, включваща антилопа, диви коне и дори космат мамут. Ловци с къси полички нападаха жертвите си с копия и лъкове и стрели. Стенописът обхващаше сцени от всекидневния живот. Имаше сцени на хора в тържествени дълги роби, изящни кораби с платна и постройки на по два и три етажа, със сложна архитектура. От изображението на мамута можеше да се съди, че рисунките са били създадени по времето на неолита, но явно изобразяваха много по-развита цивилизация.

Остин продължи да следва спарида в серия по-малки пещери и видя останки от огнища. Повече обаче го интересуваха следи от по-скорошно човешко присъствие. Някъде напред се чуха гласове. Прилепил гръб към стената, той предпазливо тръгна към гласовете и се озова в пещера с размерите на малък склад. Помещението приличаше на естествена кухина, разширена с помощта на експлозиви и пневматични чукове. От високия таван висяха прожектори и осветяваха стотици пластмасови кашони, наредени в дървени палети.

Остин се скри в сенките и загледа десетината мъже в черни комбинезони, които разтоварваха кашони от палета на един електрокар и ги слагаха на лентата на някакъв конвейер. Бяха набити и мургави, като мъжете от катера, със същата права и лъскава черна коса, високи скули и леко дръпнати очи. Вече приключваха с работата си и след малко половината тръгнаха към изхода, а останалите се забавиха, за да почистят. После също тръгнаха към вратата по заповед на един мъж, който, ако се съдеше по тона му, явно им беше шеф.

Остин излезе от скривалището си и огледа надписите на кашоните. Нанесените с шаблон думи обясняваха на различни езици, че съдържанието е рафинирана храна за риби. Той мина покрай голямата товарна порта в стената, вероятно използвана за внасянето на храната в склада, и тръгна към вратата, през която бяха излезли работниците.

В следващото помещение видя плетеница от тръби и помпи — излизаха от огромен кръгъл резервоар. Към него водеха множество улеи. Остин реши, че храната се изсипва в тях, смесва се в резервоара и се прехвърля по мрежата тръби до рибарника.