Мъжът отиде до края на плаца и провери как върви работата. До този момент Найтхоук не бе обърнал особено внимание на работниците. Сега обаче забеляза, че за разлика от униформените мъже, тези хора са с джинси и работни ризи и се трудят под наблюдението на въоръжената охрана.

— О, по дяволите! — възкликна той.

— Какво има? — попита Грийн.

— Това са мъже от селото. Онези двамата са брат ми и баща ми. Не виждам обаче майка ми, нито някоя друга от жените.

Началникът продължи обиколката си — крачеше по края на плаца. Охраната на работниците се бе обърнала към шефа си. Един от работниците се възползва от това и се придвижи към гората. Изчака удобен момент, хвърли лопатата и затича към свободата си.

— Това е братовчед ми — каза Найтхоук. — Виж, леко накуцва. Нарани си крака, когато бяхме деца.

Един от стражите се обърна, видя беглеца и вдигна оръжието си, но го отпусна, очевидно по заповед на мъжа с бичата глава. Шефът отиде до купчината инструменти и измъкна заострен метален прът. Задържа го леко в двете си ръце, изпъна се назад като копиехвъргач и го запрати с цялата сила на мощното си набито тяло.

Копието полетя във въздуха като размазана метална черта. Бе хвърлено толкова майсторски, че описа висока дъга и улучи беглеца точно между лопатките. Човекът падна, забоден като пеперуда в колекция. Междувременно шефът се бе обърнал и дори не погледна дали е улучил.

Цялата сцена с пресеченото бягство и убийството продължи само секунди. Найтхоук я бе наблюдавал замръзнал на място, но сега се хвърли напред въпреки опитите на Грийн да го задържи, излезе от скривалището им и се втурна към трупа на братовчед си.

Грийн се хвърли след младия индианец и го събори на земята. Секунда по-късно скочи и го задърпа за яката. Двамата ясно се виждаха на ярката светлина на прожекторите. Найтхоук видя насочените към тях дула и инстинктите надделяха.

Втурнаха се към гората. Проехтяха изстрели и Грийн падна. Найтхоук спря и понечи да помогне на приятеля си, но куршумът бе улучил Грийн в тила и бе пръснал черепа му.

Найтхоук се обърна и побягна. Около краката му изригваха гейзери пръст. Куршумите раздробяваха клоните над главата му. Той тичаше с всички сили под дъжда от вейки и листа. Накрая стигна до езерото и краката му затопуркаха по кея.

Видя джетовете и му се прииска Грийн да беше запазил поне един ключ. Извади ловджийския нож от колана си, сряза въжетата и избута джетовете и скутерите колкото можеше по-далеч от кея. Махна покривалото на кануто, скочи в него и започна да гребе като обезумял. Беше вече навътре в езерото, когато видя пламъчетата от района на пристанището и чу автоматични откоси. Преследвачите му стреляха на сляпо и куршумите им улучваха водата далеч встрани.

Кануто летеше по езерото и Найтхоук скоро се озова извън обсега на стрелба. Продължи да гребе с всички сили. Ако успееше да стигне до отсрещния бряг, щеше да им се изплъзне в гъстата гора. Във водата никога не бе съвсем тъмно — тя улавяше и усилваше дори и най-малката светлинка. Изведнъж езерото около него започна да блести, сякаш бе пълно с някакъв луминесцентен химикал. Той се огледа и видя, че светлината не идва от езерото, а е отражение.

Зад него към небето се бе насочил широк сноп светлина. Куполът се отваряше. Въздушният кораб бавно се издигаше във въздуха. Когато се озова на няколко десетки метра над дърветата, обърна и се насочи към езерото. Осветен от зловещата светлина отдолу, балонът приличаше на отмъстително чудовище, изпълзяло от някакъв побелял от времето мит. Вместо да се движи по права линия, дирижабълът зави рязко и полетя покрай брега. В долната му част се появиха лъчи на прожектори и запълзяха по повърхността на езерото.

След като направи първия си курс, цепелинът зави и полетя успоредно на него. Вместо да лети безразборно над езерото, той го претърсваше из основи, движеше се подобно на сенокосачка. Найтхоук гребеше с всички сили, но бе въпрос само на минути, преди танцуващите по водата прожектори да открият кануто.

Дирижабълът направи нов завой и полетя в посока, която щеше да го изведе точно над кануто. Найтхоук знаеше, че му остава една-единствена възможност. Извади ножа си и проби дупка в дъното. Студената вода напълни лодката и стигна до кръста му. Беше потънал до шията, когато цепелинът се озова почти точно над него. Гърленият рев на двигателите заглуши всички останали звуци.

Найтхоук сви глава и задържа потъващото кану, за да не му позволи да изплава. Водата отгоре побеля от движещите се лъчи на прожекторите, после отново почерня. Той остана под повърхността колкото можеше по-дълго, след което изплува, за да си поеме глътка въздух.

Дирижабълът бе обърнал за поредния тегел. Найтхоук различи и друг звук, освен боботенето на двигателите му — воя и ръмженето на джетовете. Явно някой разполагаше с резервни ключове. Заплува под ъгъл, по-надалеч от селото.