Гамей кимна.

— Имали сме прониквания на чужди видове в американски води с потенциално опасни последици. В някои щати бе открита азиатска блатна змиорка — ненаситно създание, което може да се придвижва и по суша. В Мисисипи може да се улови азиатски шаран и има опасения, че той може да се разпространи и до езерото Мичиган. На дължина достигат до метър и двадесет и има разкази, че изскачали от водата и събаряли хора от лодките им, но истинските опасения идват оттам, че поглъщат планктона като прахосмукачки. Да не забравяме и лъвската риба — същинска хубавица. Има шип, с който може да отрови и човек, а освен това се конкурира за храна с местните видове.

— Много точно казано, но положението с трансгенната риба е далеч по-сложно от конкуренцията за храна. Някои от колегите ми се безпокоят за евентуалния ефект на „троянския ген“. Естествено, спомняте си историята за троянския кон.

— Дървеният кон, пълен с гръцки войници — каза Пол. — Троянците го сметнали за дар, вкарали го зад градските стени — и това бил краят на Троя.

— Този случай е доста подходяща аналогия — каза Трокмортън и почука с пръст по дебелия подвързан доклад, който лежеше на масата. — Това бе публикувано от „Английска природа“ — групата, която съветва британското правителство по въпросите на опазването на околната среда. Докладът съдържа резултатите от две проучвания. На тяхна база „Английска природа“ се противопоставя на пускането на трансгенна риба, освен ако не се направи безплодна, а една комисия на Камарата на лордовете направо настоява за забрана на генетично модифицираната риба. Първото проучване е проведено в университета в Пърдю и изследователите установили, че генно изменената мъжка риба има четири пъти по-големи шансове за размножаване от обикновената. Женските просто предпочитат по-едрите екземпляри.

— И кой казва, че размерът нямал значение? — с типичния си сух хумор се обади Пол.

— Специално при рибите се оказва, че има огромнозначение. Учените изследвали японската медака, чието генетично модифицирано потомство било с двадесет и два процента по-едро от нормалното. На тези мъжкари се падат осемдесет процента от поколението срещу двадесет процента за по-дребните.

Гамей се наведе напред и сбърчи вежди.

— Това в крайна сметка ще означава беда за дивата популация.

— По-лошо от беда. По-скоро катастрофа.Ако пуснете една генетично модифицирана риба в популация от сто хиляди риби, след шестнадесет поколения нейното потомство ще стане половината от популацията.

— Което не е много време по отношение на рибата — отбеляза Гамей.

Трокмортън кимна.

— Този срок може да се съкрати и още повече. Компютърните модели показват, че ако прибавите шест риби с модифицирана ДНК в популация от шестдесет хиляди риби, ще са нужни само четиридесет поколения, за да се замърси генетичният материал до степен на измиране.

— Казахте, че има и второ изследване.

Трокмортън потри ръце.

— Да, така е, и то стига още по-далеч. Изследователите от университетите в Алабама и Калифорния прибавили ускоряващи растежа гени от сьомга на морска котка от Ламанша. Оказало се, че генетично модифицираната риба била по-добра в избягването на хищниците от нормалната.

— С две думи, според вас ако тези суперриби могат да се окажат на свобода, те ще се наложат над естествените видове и ще доведат до бързото им измиране.

— Именно.

Пол поклати невярващо глава.

— Като се има предвид какво ни казахте току-що, защо му е на което и да било правителство или частна компания да си играе с подобен генетичен динамит?

— Разбирам какво имате предвид, но в ръцете на професионалист динамитът може да бъде изключително полезен. — Трокмортън стана. — Елате да видите работилницата на доктор Франкенщайн.

Отведе ги в другия край на лабораторията. Рибите в аквариумите бяха с различни размери — от дължина колкото пръст до над половин метър. Професорът спря пред един от по-големите аквариуми. Риба със сребърни люспи и черен гръб бавно плуваше от единия до другия му край.

— Е, какво ще кажете за последното ни генетично модифицирано чудовище?

Гамей се приведе напред, носът й се озова на сантиметри от стъклото.

— Прилича на най-нормална добре охранена атлантическа сьомга. Може би малко по-едра от средните екземпляри.

— Външният вид може и да лъже. Каква е според вас възрастта на тази красавица?

— Доколкото мога да преценя, около година.

— Всъщност само преди няколко седмици тя бе просто зрънце хайвер.

— Невъзможно!

— Бих се съгласил с вас, ако не бабувах на раждането й. Това, което виждате пред себе си, е машина за поглъщане. Успяхме да надуем метаболизма й. Ако това създание бъде пуснато на свобода, то бързо ще изяде храната на местните екземпляри. Микроскопичният й мозък непрекъснато праща едно и също послание — „Нахрани ме, гладна съм“. Гледайте.

Трокмортън отвори хладилника, извади кофа цаца и хвърли в аквариума пълна шепа. Сьомгата се нахвърли върху храната и я погълна за секунди. След това погълна и носещите се парченца.