Езерото се появи неочаквано. Изведнъж Тери видя водата — блестеше под косите лъчи на следобедното слънце. Секунди по-късно самолетът се спусна надолу, сякаш бе попаднал във въздушна яма. Тери усети как сърцето й се качва в гърлото, но после самолетът изравни и започна да се спуска под по-плавен ъгъл. Плъзгачите докоснаха повърхността на езерото и самолетът бързо забави скорост.

Мечката обърна, бавно потегли към брега и щом го наближиха, скочи в дълбоката до кръста вода. Завърза въже за подпората на плъзгача, преметна другия край през рамо и извлече самолета до брега. Завърза въжето за един пън, после помогна на останалите да свалят един голям вързоп и няколко по-малки. Разопаковаха големия и с помощта на пълната с въглероден двуокис бутилка бързо надуха гумената лодка. Мечката гледаше с интерес, с ръце на кръста, как Райън изпробва безшумния захранван от акумулатор външен двигател.

— Ще се върна утре — каза той. — Ако ви потрябвам, потърсете ме по радиото. Пазете си задниците.

Самолетът се отдалечи от брега, издигна се във въздуха и пое в посоката, от която бе дошъл. Тери отиде при Райън и Мърсър, които проверяваха багажа. Мърсър разви блокче С–4, провери детонаторите и се усмихна.

— Също като в доброто старо време.

— Сигурен ли си, че ще го направиш, Чък?

— Говориш с човек, който потопи исландски китоловен кораб на практика самичък.

— Това беше преди години. Доста пораснахме оттогава.

Мърсър огледа един от детонаторите и каза:

— Не е нужна много енергия, за да натиснеш бутона. Трябва да им го върна на тия копелета заради кораба ни.

Не беше на себе си от ярост, откакто научи, че корабите на „Океанус“ са били обслужвани от същите докове на Шетландските острови, в които вероятно бе саботиран „Морски страж“.

— Да не забравяме и Джош — каза Райън.

— Не съм забравила Джош. Сигурен ли си обаче, че няма друг начин? — попита Тери.

— Няма — отвърна Райън. — Ще се наложи да играем грубо.

— Не споря за нуждатаот действие, а за начина.Ами хората на Бен? Рискувате живота им.

— Не можем да се отклоняваме от основната си цел. От наши източници от екипа на сенатор Греъм знаем, че „Океанус“ са продължили експериментите, които са били прекратени в Нова Зеландия. Трябва да спрем това изчадие, преди да бъде пуснато на свобода.

— Изчадие?! Плашиш ме, Маркъс. Стига си говорил като библейски пророк.

Лицето на Райън пламна, но той се овладя.

— Нямам намерение да жертвам хората на Бен. „Океанус“ ще е прекалено зает да се справя с малките ни подаръчета, за да предприеме каквото и да било. Освен това ще се обадим на властите веднага щом свършим тук.

— Достатъчни са само няколко изстрела, за да убият близките на Бен. Защо не повикаме помощ още сега?

— Защото това ще отнеме време, с което не разполагаме. Става въпрос за издирвания и получаване на разрешение. Селяните ще са мъртви, докато полицията се накани да провери за какво става дума. — Райън замълча за момент. — Не забравяй, опитах се да привлека НАМПД, но Остин отказа.

Тери прехапа безпомощно устна. Беше много лоялна към Райън, но това не означаваше, че е и безкритична.

— Не замесвай Кърт. Ако не беше той, щеше да нагъваш сардини в някоя датска килия.

Райън й се усмихна ослепително.

— Права си. Грешката е моя. Но все пак има достатъчно време да се обадим на Мечката да се върне и да те прибере.

— Не си познал, Райън.

Мърсър бе приключил с оправянето на раниците. Препаса един кобур и подаде втори на Райън. Тери отказа да вземе оръжие. Събраха багажа в лодката, избутаха я във водата и пуснаха двигателя. Той заработи с тихо бръмчене и ги понесе по езерото с не много висока, но все пак задоволителна скорост. Следваха плътно бреговата линия дори след като влязоха по тесния канал в по-голямото езеро.

Райън се ориентираше по топографската карта и описанията на Бен. В един момент спря лодката и насочи бинокъла към отсрещния бряг. Различаваше кея и няколко лодки, но не и сграда, отговаряща на описанието на Найтхоук.

— Странна работа, не виждам никакъв купол. Бен каза, че се издигал над дърветата.

— Какво ще правим? — попита Тери.

— Ще идем до селото на Бен и ще изчакаме там. После ще пресечем езерото, ще оставим визитките си там, където ще са най-полезни, и ще нагласим часовниците им за утре преди обед, когато ще се намираме далеч оттук.

Отново потеглиха. Слънцето вече се спускаше зад дърветата, когато видяха поляната и десетината къщи на селото. Цареше мъртвешка тишина, нарушавана единствено от слабото шумолене на дърветата и плясъка на вълните. Спряха на петдесетина метра от брега и един по един провериха селото с очилата за нощно виждане. Не различиха нищо, продължиха право към него, изтеглиха лодката и слязоха на сушата.

Райън бе предпазлив и настоя да проверят къщите и магазина. Селото бе опустяло, точно както го описваше Бен. Седнаха да похапнат. Когато приключиха, тъмнината бе пълна, като се изключеха синьо-черните отблясъци на езерото и ярките светлини от отсрещната страна. Спаха на смени. Към полунощ станаха и се приготвиха да потеглят. Спуснаха лодката във водата и включиха двигателя.