Шрифт:
— Но парите в устата й… Боже мой, това е зловещо.
— Ами ако го приемем като изявление?
Тя го погледна с любопитство.
— Какво изявление?
— Може би фатално и за двамата. Кой би го направил що този начин.
— За какво говориш?
— Не мога да ти кажа.
— Защо не, по дяволите?
— Защото още не съм го обмислил докрай. Така работя — искам всичко да е изпипано.
Мишел отчаяно вдигна ръце.
— Господи, подлудяваш ме.
— Благодаря. Наистина се старая. — Кинг се загледа през прозореца и след малко пак се обърна. — Добре, това е малко градче и сигурно ще привлечем внимание, особено с толкова много ченгета наоколо. Хайде да се отдалечим и да потърсим къде ще отседнем. Ще изчакаме да се стъмни преди удара.
— Какъв удар?
Той я погледна.
— И аз не съм застрахован срещу носталгия.
Мишел се навъси.
— Вие, адвокатите, никога ли не отговаряте на нормален език?
— Добре, мисля, че е крайно време да посетя хотел „Феърмаунт“. Това вече нормално ли ти звучи?
27
Приближиха се към хотела изотзад, като внимаваха да вървят плътно до високите дървета. Двамата бяха облечени еднакво и се движеха в синхрон. Изчакаха малко в покрайнините на гората, оглеждайки напред за признаци на човешко присъствие. След като се увериха, че няма никого, те излязоха от сянката и бързо прекосиха пространството между дърветата и телената мрежа около хотела. Изкатериха се по нея и скочиха от другата страна. Единият извади пистолет, после се упътиха покрай задната страна на хотела. Откриха странична врата и бързо разбиха ключалката. След още миг изчезнаха в тъмнината вътре.
Кинг и Мишел паркираха далече от „Феърмаунт“ и минаха останалото разстояние пеш. Когато наближиха сградата, прожекторът на хеликоптера проряза нощното небе и те бързо притичаха под дърветата.
— Наистина е вълнуващо — каза Мишел, когато излязоха от гората и продължиха към хотела. — Нали разбираш, поне веднъж за разнообразие да се прехвърлиш от другата страна на барикадата.
— Да, страхотна тръпка. Помисли си само, сега можех да съм си у дома пред камината с чаша червено вино и книга на Пруст, вместо да тичам из околностите на Боулинггън, Северна Каролина, и да се крия от полицейски хеликоптери.
— Моля те, не ми казвай, че четеш Пруст, докато пиеш вино — възкликна Мишел.
— Е, само ако няма нищо интересно по спортния канал.
Когато наближиха хотела, Кинг вдигна очи към грозната фасада.
— Винаги съм си мислил, че Франк Лойд Райт би могъл да проектира нещо подобно, ако се беше надрусан с хероин.
— Ужасно е — съгласи се Мишел.
— И за да си представиш що за естет беше Клайд Ритър, ще ти кажа, че смяташе хотела за много красив.
Дупката в оградата, през която бе минала Мишел при предишното си посещение, се оказа запушена. Кинг с лека завист проследи как Мишел се изкатери нагоре далеч по-пъргаво, отколкото би успял той в най-добрите си времена. Имаше защо да завижда. Когато дойде негов ред да скочи от другата страна, кракът му се закачи за мрежата и той едва не падна по очи. Без коментар тя му помогна да се изправи и го поведе покрай сградата. Влязоха от същото място, както при първото й посещение.
Мишел извади фенерче, но Кинг предупредително вдигна ръка.
— Изчакай малко. Нали каза, че имало пазач.
— Да, но не го видях наоколо, когато се вмъквах.
Кинг я изгледа странно.
— Доколкото си спомням, каза, че втория път си налетяла на пазача, но първия път не е имало никого.
— Може да е обикалял от другата страна. Вероятно задачата му е само да наблюдава оградата.
— Да, вероятно — каза Кинг. Кимна й да включи фенерчето и двамата се запътиха към фоайето.
— Залата „Джаксън Стената“ е малко по-нататък по коридора — каза Мишел.
— Тъй ли? Аз пък не знаех.
— Извинявай, Шон. Било е толкова отдавна, а аз съвсем наскоро бях тук.
— Не ми обръщай внимание — каза той. — Просто показвам колко съм невъзпитан.
— Искаш ли да идем там?
— Може би по-късно. Има нещо, което искам да проверя преди това.
— Килерът, където се е скрила Лорета Болдуин?
— Великите умове винаги мислят еднакво. Току-виж, скоро си почнала да пиеш вино и да четеш умни книги. И, макар да не ми се вярва, може би ще отделиш година-две да почистиш джипа си.