Райвест пъхна ръце в джобовете си и подритна някакво камъче.

— Моля да ме извините, Шон — промърмори той. — Знам, че сте работили в Сикрет Сървис заедно с Джоун по времето, когато аз работех във ФБР. Нямам никакво желание да си играя на котка и мишка с бивш колега. Между нас казано, шефовете проявиха голяма резервираност към решението ми да потърся външна помощ за разследването.

— А кои са шефовете?

— Ако знаех, непременно щях да ви кажа.

— Нима твърдите, че не знаете за кого работите? — зяпна от изненада Шон.

— Оказва се, че не е толкова лесно да се разбере. Ако някой разполага с достатъчно пари, лесно може да прикрие следите си. В трудовия ми договор пише, че работя за компанията „Бабидж Таун Лимитед“. В мига, в който реших да науча нещо повече за работодателя си, бързо ме привикаха и ме предупредиха, че ще загазя, ако продължавам в същия дух. А аз не искам да загубя службата си, защото е добре платена и парите са ми нужни да издържам двете си деца в колежа. Няма как.

— Разбирам. Но вие споменахте, че които и да са те, вашите работодатели си имат едно наум. Откъде знаете?

— От ежедневното общуване с тях с помощта на компютъра. А понякога от ежечасното. Така си контактуваме. Съобщих, че вие вече летите насам и трябва да ви се даде възможност да проучите нещата, макар че може да се окаже опасно.

— Защото са замесени ФБР и ЦРУ ли?

— Представяте ли си? — направи гримаса Райвест. — Точно в Кемп Пиъри от всички възможни места? Проблемите ни със сигурност ще свършат, ако бързо приключите следствието и се окаже, че убийството няма нищо общо с Бабидж Таун.

— А ако се окаже, че има нещо общо? — засече го Шон.

— В такъв случай вероятно ще си търся друга работа.

— Чамп Полиън мисли, че става въпрос за заговор, организиран от военнопромишления комплекс.

— За бога! — простена Райвест. — Имам си достатъчно проблеми, за да слушам глупостите на оня отнесен тип!

— В такъв случай да се концентрираме върху основната задача. Как умря Мънк Тюринг?

— Изстрел в главата. Пистолетът е открит до трупа.

— Къде точно в Кемп Пиъри?

— В източния край на зоната, непосредствено до река Йорк. Минали сте покрай него на идване.

— В рамките на оградения периметър?

— Да. Тялото е било близо до оградата. Знам, че там обикалят патрули, но не съм сигурен, че го правят денонощно, седем дни в седмицата. Територията на Кемп Пиъри включва хиляди декари земя, голяма част от които не се наблюдават. Дори ЦРУ не разполага с достатъчно средства, за да контролира всеки квадратен метър от тях. По някакъв начин Мънк е прескочил оградата, но нямам представа защо.

— Къде е трупът в момента?

— В хладилника на Уайт Федър — малко градче наблизо. Смъртта бе установена от съдебния лекар на Уилямсбърг. Няма съмнения относно причините. Видях трупа и прочетох смъртния акт, но не е лошо и вие да им хвърлите едно око.

— Добре. Тюринг имаше ли семейство?

— Беше разведен. Все още търсим бившата му съпруга, засега без успех.

— Деца?

— Едно. Виджи Тюринг, на единайсет години.

— Виджи? Къде се намира тя?

— В Бабидж Таун. Живееше при баща си. — Той посочи къщичките. — Там са настанени служителите. Някои живеят в централната сграда, най-вече по-новите…

— Истинското й име Виджи ли е, или е само някакъв прякор?

— Чух, че било съкращение от Виженер или нещо подобно.

— Ясно — кимна Шон. — Кръстил е дъщеря си на Блез дьо Виженер.

— На кого?

— Няма значение. Тюринг имал ли е известни врагове?

— Имал е поне един, макар и неизвестен.

— А не допускате ли, че е било самоубийство? Изстрел от упор, пистолетът е бил намерен до трупа.

— Възможно е — бавно кимна Райвест. — Но инстинктът ми подсказва друго.

— Понякога инстинктът лъже.

— Мен не ме е излъгал нито веднъж за двайсет и пет години служба във ФБР. И сега ми подсказва, че нещо не е наред.

— Искам да поговоря с Виджи. Как се справя тя?

— Ще ви бъде трудно да измъкнете нещо от нея.

— Защо?