— Аз съм Чамп Полиън, а вие — Шон Кинг — делово установи той. — Искате ли кафе?

— Да, моля.

Чамп изрови телефона изпод купищата хартия и поръча кафе.

— Разбирам, че случаят е поет от ФБР — обади се Шон.

Чамп кимна.

— Сградата гъмжи от полицаи и федерални агенти, което не ми харесва. И не само на мен.

— Тюринг е бил открит на територията на ЦРУ, така ли?

— Защо Мънк е отишъл там, по дяволите? Нима не е знаел, че онези типове са въоръжени и съвсем не се шегуват?

— И вие имате въоръжени хора — изтъкна Шон.

— Ако зависеше от мен, нямаше да ги има — заяви Чамп. — Но аз не съм собственик, а само управител на Бабидж Таун. Тези неща ги решават други.

— А защо ви е необходима охрана?

— Заради естеството на работата ни. Част от нашите разработки са с огромен търговски потенциал. В известен смисъл се надпреварваме с времето. Много хора по света искат да ни изпреварят. — Ръката му направи широк жест. — Затова се нуждаем от охрана навсякъде.

— Появиха ли се вече представителите на ЦРУ?

— Знае ли човек? Искам да кажа, че шпионите рядко чукат на вратата да ти кажат: „Здрасти, ние сме от ЦРУ. Казвай каквото знаеш, иначе ще ти видим сметката.“ — Чамп измъкна от джоба си някаква стъклена тръбичка.

— От лабораторията ли идвате? — полюбопитства Шон.

— Защо питате? — подозрително го изгледа онзи.

— Заради стъкълцето, което държите. Прилича ми на голяма пипета — от онези, с които си слагаме капки в очите, но вие положително сте му дали някакво научно наименование.

— Това стъкълцеможе би ще се окаже най-голямото откритие в историята на човечеството, което ще остави далеч след себе си телефона на Бел и електрическата крушка на Едисон — тържествено обяви Чамп.

— Какво е то, по дяволите? — стреснато го погледна Шон.

— Вероятно най-бързият неконвенционален компютър в историята на човечеството, стига да го накараме да работи оптимално — равнодушно отвърна Чамп. — Разбира се, това не е работен модел, а само концептуален прототип. Но да се върнем на събитията, които се случиха тук. Напоследък през Бабидж Таун преминаха доста хора. Включително местната полиция, представена от някакъв тип с опърпана каубойска шапка, който нарича себе си Мъркъл Хейс, както и неколцина мастити представители на вече споменатото ФБР. — Той постави стъклената тръбичка на масата и заби поглед в Шон. — Знаете ли какво си мисля?

— Какво?

— Мисля си, че тук е в ход някаква гигантска конспирация, която няма нищо общо с ЦРУ. Те прекалено много бият на очи. Според мен тя е дело на военнопромишления комплекс, за който ни предупреди президентът Айзенхауер, преди да напусне поста си.

Шон направи безуспешен опит да прикрие скептицизма си.

— По какъв начин свързвате всичко това с тялото на Мънк Тюринг, открито на територията на Кемп Пиъри? — попита той.

— Свързвам го с факта, че в съседство с Кемп Пиъри е разположен оръжейният арсенал на флота. А преди време и самият Кемп Пиъри е бил собственост на флота.

— Разработките ви имат ли някакво военно приложение?

— Страхувам се, че не мога да ви отговоря.

— Но вие не работите по държавни поръчки, нали?

— Това тук да ви изглежда държавен институт? — остро попита Чамп.

— Не знам… — Шон и измести поглед към екипа на вратата. — Карате или кунг-фу?

— Таекуондо — отвърна с лека усмивка Чамп. — Започнах да тренирам още в гимназията по настояване на баща ми.

— Той е бил любител на бойните изкуства, така ли?

— Не, накара ме да тренирам таекуондо, за да мога да се защитавам от другите момчета. Вероятно ще се шокирате, ако ви призная, че като момче бях голям смотаняк,мистър Кинг. А тийнейджърите адски мразят смотаняците. Особено ги мразят онези, чиято вратна обиколка е значително по-голяма от мозъка им. — Чамп хвърли поглед на часовника и вдигна купчина документи от бюрото.

Отбелязвайки този факт, Шон побърза да каже:

— Нуждая се от подробностите по случая. Ако ви е омръзнало да ги повтаряте, мога да ги обсъдя и с Лен Райвест — човека, когото ми посочиха за евентуални контакти.

В същия момент в стаята влезе ниска набита жена с посивяла коса и табла в ръце.

— Ще помолиш ли Лен Райвест да дойде при нас, Дорис? — каза Чамп.

Шон изчака жената да напусне стаята и се извърна към Чамп.

— Докато чакаме, бихте могли да ми разкажете нещичко за Бабидж Таун. Разбира се, като пропуснете поверителните неща. Що за място е това? Шофьорът не успя да ми обясни за какво става въпрос.

Ученият не изглеждаше очарован.

— Малко история, Чамп, нищо повече — настоя Шон.