— Не, бил е втори по успех в курса си в Индийския технологичен институт, който дори е по-престижен и по-труднодостъпен от Масачусетския.

— Изглеждаше доста разтревожен от нещастието с Мънк.

— Че как иначе? Той е учен и няма никаква представа от насилствена смърт и полицейски разследвания. Аз също съм много разстроена от смъртта на Мънк, въпреки че в Ирак се нагледах на кръв за хиляда години напред. Но в Ирак човек поне знае кой се опитва да го убие. Тук не е така.

— Значи сте на мнение, че Мънк е убит?

— Не знам. И това ме безпокои. Дали между нас не се крие убиец?

— Но тялото е било открито на територия на ЦРУ.

— Вярно. Но мислите ли, че то щеше да бъде там, ако ЦРУ действително има пръст в смъртта му? Спокойно биха могли да го хвърлят в реката, която е достатъчно пълноводна там.

— А каква е вашата роля в Бабидж Таун? Отдалеч личи, че не сте обикновена служителка.

— По какво личи?

— Къщата ви е по-голяма от останалите.

— Оттук управлявам цял отдел. А жилището на Чамп е доста по-голямо. Намира се срещу централната сграда, близо до Барака номер едно.

— А каква дейност се развива в Барака номер едно?

— Там е моят отдел. Чамп управлява Барака номер две — онази, с водния резервоар.

— Но вие няма да споделите с какво се занимавате, нали?

— Не е проблем да ви кажа с какво се занимавам, защото не е нищо особено. Основната задача на отдела ми е да разлага числа. Много големи числа. Изключително трудна задача, която много хора в бранша смятат за невъзможна. Най-просто казано, става въпрос за съкратена процедура, или пряк път. Математически шорткът.

— И тя обяснява въоръжената до зъби охрана и огромните разходи? — скептично я погледна Шон.

— Обяснява го, особено ако успее да прекрати плъзгането на света към разруха. Но ние не сме сами. В тази област работят Ай Би Ем, Майкрософт, Станфордският университет, Оксфорд, плюс цели държави като Франция, Япония, Китай, Индия и Русия, а може би и известен брой престъпни организации. И трябва да ви кажа, че работят много активно.

— Не съм сигурен, че бих искал да се конкурирам с Агенцията за национална сигурност — отбеляза Шон.

— Може би това е истинската причина за въоръжената охрана. Да се пазим от тях.

— Значи цялата организация, наречена Бабидж Таун, се занимава с този математически модел?

— Не, не. С него се занимава само моят отдел в Барака номер едно. Ако трябва да бъда откровена, ще добавя, че се чувстваме малко като доведени деца. Моята и на колегите ми работа се възприема като допълнителна застраховка срещу евентуалния провал в разработките на Чамп. Но той и хората му работят страшно упорито, защото удовлетворението би било огромно.

— Какво по-точно? Спасяването на света?

— Някои изобретения помагат на човечеството — например електрическата крушка или антибиотиците. Други го заплашват с унищожение — например ядрените оръжия. Но все пак такива изобретения продължават да се предлагат и да се купуват.

— Защо се чувствам като Алиса в стаята с кривите огледала? — въздъхна Шон.

— Не е нужно да познавате нашия свят, мистър Кинг. Достатъчно е да откриете какво се е случило с Мънк.

— Наричайте ме Шон. Познавахте ли Мънк? Ваш служител ли беше той?

— Не. Работеше при Чамп, защото е физик, а не математик. Но го познавах.

— И?

— Прекарвах част от времето си с него и Виджи, но не бих казала, че го познавам добре. Той беше спокоен, методичен и сдържан човек. Избягваше да говори за личния си живот. А сега задайте ми неизбежните въпроси. Имал ли е врагове? Занимавал ли се е с нещо, което би поставило живота му под заплаха? И така нататък…

— След като вече сама ги зададохте, на мен ми остава само да чуя отговорите — усмихна се Шон.

— Нямам такива. Ако се е занимавал с наркотици и кражби или е имал сексуални отклонения, довели до убийството му, значи много добре го е прикривал.

— А знаете ли, че е убит с личния си пистолет, върху който има само негови отпечатъци?

— Самоубийство?

— Все още не знаем всички факти. Казахте, че не го познавате чак толкова добре, но може би сте забелязали някакво депресивно състояние, желание за самоубийство?