Примерът на първите известни фамилии, избрали това място за почивка и разтоварване, бързо бил последван и от други. В резултат били построени шест частни железопътни линии, идващи от север; други три, от запад, стигали непосредствено до полуострова от червеникава вирджинска глина, над който полъхвал прохладен ветрец.

Днес, десетилетия по-късно, много малка част от тези каменни, дървени или тухлени дворци са оцелели или са все още в частни ръце. Няколко от тях са превърнати в мотели за по-малко платежоспособните туристи, но има и такива, които са модерни хотели за богатите. Огромната част обаче са се превърнали в руини — любимо място за игра на хлапетата през дългите и задушни летни дни.

От другата страна на реката, на територията на окръг Йорк, правителството на Съединените американски щати е оставило своя отпечатък чрез Кемп Пиъри, център за доставки на флота и оръжеен арсенал. Тези три правителствени учреждения заемат цялото крайбрежие — чак до областния център Ричмънд. Говори се, че обитателите на свръхсекретния тренировъчен център на ЦРУ в Кемп Пиъри, известен като „Фермата“, разполагат с технологии, които могат да определят цвета на очите на човек на противоположния бряг, включително и през нощта. Местните жители отдавна са убедени, че всеки, който се доближи на шест километра от центъра, автоматично става обект на наблюдение от космоса. Никой не е доказал този факт, но няма турист в околността, който да не чуе тази история поне три пъти по време на престоя си.

Но Бийл бе устоял на резките икономически промени и капризите на богатите. Обикновените граждани живееха спокойно — малко или повече като всички останали граждани на страната. С едно изключение: Бабидж Таун.

Малкият самолет на Шон плавно докосна асфалта на дългата писта, витлата рязко намалиха обороти. Към него се приближи тъмносин хамър и чернокожият шофьор в униформа на частна охранителна фирма му помогна за багажа.

Шон се облегна на удобната седалка и насочи мислите си към срещата с Мишел, състояла се малко преди излитането. Хорейшо му разреши да я види, но не пропусна да го инструктира и на свой ред пожела да разгледа джипа и личните вещи на Мишел. Те вече се намираха в апартамента, който Шон нае веднага след като получи аванса от Джоун.

— Ще се наложи да носиш маска и ръкавици — предупреди го той. — А не е зле и да провериш кога за последен път си се ваксинирал против тетанус.

Мишел го чакаше в стаята за посещения на клиниката. Видът й го обнадежди. Лицето й изглеждаше почти както преди, наскоро измитата коса се спускаше на вълни, дрехите й бяха спретнати и чисти. Надеждата му нарасна, когато тя го прегърна за добре дошъл, изслуша го и отговори на въпросите му кратко и ясно.

— Колко ще останеш в тоя Бабидж Таун? — попита тя, след като научи за ангажимента му.

— Все още не знам. Намира се на майната си, ще стигна дотам с частен самолет, който ми уреди Джоун. Пътуването с кола е прекалено дълго.

— А как е параноичната ти бившаприятелка Джоун?

Въпросът беше зададен язвително, но той го прие като още едно доказателство, че Мишел е по-добре.

— Няма да пътува с мен, ако точно това имаш предвид. Отивам при някакъв тип на име Лен Райвест, който е началник на охраната в Бабидж Таун. Преди време двамата с Джоун са работили заедно и именно той е препоръчал фирмата й.

— Доколкото разбрах, става въпрос за убийство.

— Все още не знаем дали е така. Жертвата се казва Мънк Тюринг, който е работел там.

— А какво по-точно представлява Бабидж Таун?

— Описаха ми го като мозъчен тръст, чиито разработки имат най-вече приложение в практиката. Според Джоун обаче там се занимават със секретни разработки.

— Кой го ръководи?

— Човек на име Чамп Полиън.

— Мънк? Чамп?

— Знам, че звучи шантаво — въздъхна Шон. — Но нямаше как да откажа парите, които предложиха.

— С тях ли плащаш престоя ми тук? Отлично знам, че застраховката ми не може да го покрие.

— Ти гледай да се оправиш, а останалото е моя работа — тръсна глава той.

— Оправям се, чувствам се добре. — Мишел се огледа и понижи глас: — А и тукстават някои странни неща.

— Странни неща ли? — учудено я изгледа Шон. — Какви?

— Подозрителни шумове през нощта. Разни типове се появяват там, където не би трябвало да бъдат.

Шон изпусна въздуха от гърдите си и поклати глава.

— Ще ми обещаеш ли да стоиш настрана? Ще бъда далеч, без възможност да ти помогна.

— Кой го казва, господи! Заминаваш някъде из пущинаците, за да разследваш убийство. Аз трябва да се безпокоя за теб.

— Обещавам да внимавам.

— Като изляза оттук, ще дойда да ти помагам.

— Чух, че двамата е Хорейшо вече имате напредък.

— Не мога да понасям тоя кучи син!

— Аха, значи наистинаимате напредък.