Александър Македонски (Истинската история на завоевателя и стратега, владетеля и тиранина, мъжа с блестящ ум и сложна сексуалност)
вернуться

Картлидж Пол
Шрифт:

Rear Phalanx = задни фаланги

1 Началната атака на Александър, скосена спрямо фронтовата линия

2 Персийските войски от Бактрия и Скития парират удара

3 Александър заповядва на наемниците да пробият левия фланг на персите

4 Атака на бактрите и скитите

5 Пробив в бойния строй на войските на Дарий

6 Атака на персийските колесници

7 Стрелците с лъковете и леката пехота оказват съпротива на атаката с колесниците

8 Дарий побягва

9 Парменион се съпротивлява срещу натиска на кавалерията на Мазей

10 Пехотата на Александър настъпва

11 Пробив между кавалерията на Парменион и пехотата

12 Пробив на персийската и индийската кавалерия

13 Македонската пехота ликвидира пробива на персите

Alexander’s position after crossing the river = позиция на Александър след прекосяването на реката

Indian chariot engagement = индийски колесници

Main battle = основно бойно поле

Swamp land = мочурища

Meleager’s position = позиция на Мелеагър

River Hydaspes = река Хидасп

Craterus’s position at base camp = позиция на Кратер в базовия лагер

Porus’s camp = лагерът на Пор

PORUS = Станът на Пор

Infantry = пехота

Cavalry = кавалерия

1 Александър разделя силите си на две, като лично повежда едната половина, а другата поверява на Кратер. Под водачеството на Александър 5000 конника и 6000 пехотинци пресичат реката, за да атакуват Пор изненадващо.

2 Основните сили под командването на Кратер остават на десния бряг на реката. Мелеагър, командващ резервите, ги повежда покрай брега след Александър, който прекосява реката в горното течение и веднага атакува.

Глава 1

Славата на Александър

Светът помни Искандер и неговите дела. Македония му даде своя скиптър. Искандер беше син на Филип. Целият му живот бе само един безкраен копнеж за слава и блясък. Абай, „Искандер“

Наследил на двадесетгодишна възраст властта на баща си Филип като господар на света на изток от Адриатика, Александър едва на двадесет и шест години станал господар на могъщата някога Персийска империя. А когато навършил тридесет години, неговите победоносни войски вече били достигнали пределите на ойкумене (населявания свят). Ала не доживял тридесет и третия си рожден ден. Не е изненадващо, че още приживе той се превърнал в легенда. След смъртта му през 323 пр.Хр. 2 тази легенда се разнесла надлъж и нашир — от Исландия до Китай — главно поради романтичния ореол на Александър. Подобни предания били разпространени най-вече в Египет, особено когато изминали пет и повече столетия след смъртта на Александър.

2

По-долу в тази глава, както и в останалите глави, не се посочва, че датите се отнасят до епохата преди Рождество Христово, с оглед на лаконизма, стила на автора (вж. Увода) и тъй като това се подразбира. Само след столетията (с римски цифри) се изписва „пр.Хр.“, както и при първата дата в години в началото на всяка глава — само за ориентация. Докато датите след Рождество Христово, посочени в години (т.е. не в столетия), както и тези в столетия, изрично се отбелязват: „след Хр.“ — Б.пр.

Благодарение на този легендарен ореол, както и поради ред други причини, в отделните страни и в различните епохи Александър бил възприеман като герой, полубог-получовек, християнски светец, нов Ахил, философ, учен, мъдрец, пророк или месия.

Но в античността бил известен предимно като завоевател. Ето например Ариан 3 , който е писал своите съчинения в началото на второто столетие след Хр., повлиян от наскоро приключилите победоносни походи на римския император Траян в Партия (днешен Иран) в творбата си „Анабазис“ („Завоюваната страна“) ни е завещал най-доброто описание на Александър от всички исторически съчинения в античността:

3

Флавий Ариан (95 г. — около 180 г. след Хр.) — грък от Никомедия в Мала Азия, на служба при римляните като държавник и висш военен, но по-известен като римски писател, автор на седемтомния исторически труд „Анабазис на Александър Велики“, признат за най-достоверната биография на Александър Македонски. — Б.пр.

От моя страна аз, разбира се, не мога да определя със сигурност какви планове е кроял Александър, но нищо в тях не е било малко или дребнаво. Той не би прекратил завоеванията си дори ако след Азия бе погълнал цяла Европа и Британските острови…

Ариан съвсем предпазливо коментира славата на Александър. Но коментарът към последните планове на Александър (вж. Глава 10) е само част на онези премерени и точни забележки, които отреждат на Ариан достойно внимание от страна на съвременните критично настроени историци и биографи на завоевателя на света. Съвсем друга тема е неговата небрежна забележка относно Британските острови, като че ли за него те не са част от Европа…

Хилядолетие и половина по-късно Хамлет, в сцената на гробището, коментира евентуалната земна съдба на праха на Александър:

Александър царувал, Александър бил погребан, Александър се превърнал в пръст; от пръстта получаваме глина; и защо сега с тази глина, в която той се е преобразил, да не затъкнем една бъчва с бира? 4

Това е шовинистична английска илюстрация на факта, че Александър е описван в националните литератури на около осемдесет страни, като се започне от Британските острови, премине се през Казахстан (откъдето е Абай, признат за национален поет) и се стигне до Малайския полуостров. Това, на свой ред, е друг начин да се подчертае, че Александър вероятно е най-прочутият сред личностите в човешката история, които са греели като звезди в продължение на две ери. Или както много добре го е казала писателката Мери Бътс (в бележките към публикувания през 1931 г. свой роман „Македонецът“): „Има хора, които приключват една стара епоха. Има хора, които започват една нова епоха. Александър е сторил и двете.“ Тя цитира уместно още един откъс от съчиненията на Ариан:

4

Шекспир, „Хамлет“, действие V, сцена I. Откъс от диалога на Хамлет с Хорацио сред гробовете в черковния двор, пред черепа на шута Йорик. — Б.пр.