Шрифт:
Докато предвождал лично щурма на главния град на племето мали, Александър получил тежка рана в гърдите. Хората му се изплашили, тъй като си помислили, че раната ще се окаже с фатални последици. Той (според версията на Ариан) се опитал да ги убеди в противното:
Веднага след като се посъвзел, Александър се появил на брега на река Хидраот. С лодка отплавал надолу по течението, тъй като главният лагер на войската бил разположен там, където се сливали реките Хидраот и Ацесин. По това време пехотата и кавалерията се командвали от Хефестион, а флотата — от Неарх. Когато лодката с царя на борда приближила лагера, Александър заповядал да вдигнат балдахина, за да го видят всички войници. Но в първия миг те не повярвали на очите си, защото се пуснал слух, че лодката превозвала надолу по реката трупа на Александър. Така че когато лодката стигнала до брега, Александър вдигнал ръка, за да поздрави тълпата. Войниците в отговор закрещели с пълен глас, някои хвърляли нагоре копията и мечовете си, а други се втурнали да посрещнат Александър. Очите на мнозина се насълзили заради неочаквания обрат. Други, като повечето от щитоносците, донесли носилка за него, ала той отказал и заповядал вместо нея да му доведат коня. Александър възседнал коня и цялата войска го приветствала буйно отново и отново, като виковете на воините отеквали по бреговете и близката долина. Когато стигнал до палатката си, Александър слязъл от коня, за да покаже, че може и да ходи. Тълпата го заобиколила от всички страни, някои докосвали ръцете му, колената му, дрехите му, за да изразят радостта си от изцелението му. Други му поднесли венци от цветя, които намерили в околността.
Глава 8
Александър и персите
Според легендата… този човек [брахманският мъдрец Калан] показал на Александър прословутия пример за това как трябва да се управлява една огромна империя. Той захвърлил на земята една добре изсушена и сбръчкана кожа и настъпил единия й край. Кожата се притиснала към земята там, където стъпвали босите му нозе, но навсякъде другаде се надигнала. Калан пристъпил няколко крачки покрай ръба на кожата, като всеки път оглаждал с ходилата си следващия къс от кожата и показвал на царя какво ставало с участъка от кожата, който преди малко бил настъпил. Накрая се изправил точно в средата на кожата, с което успял да постигне що-годе навсякъде кожата да се изравни и повече да не се размества. Така той демонстрирал пред Александър колко важно било да съсредоточи властта си в центъра на владенията си и да не се опитва да напуска този център.
Плутарх, „Животопис на Александър“През 1971 г. администрацията на иранския шах Реза Пахлави с голяма помпозност и пищност отпразнува две хиляди и петстотин години от основаването на Персийската империя от Кир II, наричан още от древността Кир Велики. Така отминава и се срива в праха могъществото на империите… Ако бях Херодот или Ксенофонт, може би щях да опиша свалянето на последния шахиншах (цар на царете) заради „тизиса“ или данъка, дължим на Бога. Но се досещам по-скоро за доста по-светски причини, довели до свалянето от трона на шах Реза Пахлави. Темата за детронирането и за узурпирането на царския престол е тясно преплетена с историята на Александър Македонски.
Според легендата някъде през декември 333 г. (т.е. малко след битката при река Ис в Киликия) Александър изпратил послание до своя сразен персийски противник — Великия цар Дарий III. Сред редовете се четяло следното:
Ти уби Арс [Артаксеркс IV] в заговор с Багоаз [главния евнух и дворцов везир] и несправедливо и незаконно се добра до трона, с което измами народа на Персия. И след като по волята на боговете сега аз владея страната… и сега аз съм неин владетел и господар на цяла Азия, ела при мен…
Явно няма нищо ново под слънцето. Или поне под ориенталското. Но дали Александър е предприемал някакви важни нововъведения както в административната структура или идеологическия апарат на завоюваната от него империя или се е решил да измени в значителна степен доминиращата в нея култура?
Нападението срещу Персийската империя представлявало за Александър онзи дял от царственото му наследство, който той не можел да отхвърли. Но Филип не само завещал на своя син и наследник проекта за завоюването на Персия. Той пръв започнал да внедрява заимстваните от Персия идеи за преустройството на Македония. Увлечен в усилията си за модернизиране на патриархалната македонска монархия, която той наследил през 359 г., за да я превърне в по-голяма и по-сложно устроена държава, Филип изучавал внимателно и в най-малки подробности военната машина и административната структура на Персийската империя. За щастие, въпреки че Филип придобивал познания от общ характер относно всичко в Персия само чрез посредници, той успял да се сдобие с много подробна информация едва ли не от първа ръка, след като редовно приютявал в двора си като бегълци такива високопоставени особи от Персийската империя като бившия персийски сатрап Артабаз.
Новата имперска македонска провинция Тракия, която била завладяна от македонските войски през 343 г., изглеждала по-скоро като персийска сатрапия. Гъркът Евмен (от гр. Кардия в Хелеспонт) реорганизирал канцеларията на македонския цар според персийски образец (той продължавал с тази дейност през цялото царуване на Александър). Дворцовите приближени на Филип в тесния смисъл на това понятие много наподобявали „личните приятели“ на Великия цар на Персия. Колкото до дворцовите пажове, за тях се разказвало, че дори помагали на Филип да възсяда коня си — точно както се правело в Персийския двор. Всичко това ни насочва към предположението, че Филип отдавна — може би още от 346 г. — обмислял завоюването на Персийската империя, т.е. много преди началото на македонското нашествие (от 336 г.). Признаването на тенденцията към постепенно „персиизиране“ на Македония със сигурност може да се приема като особено полезен метод за проумяване на особеностите в мотивите и целите на Александър.
Съществуват и други ключови признаци. Ние никога няма да узнаем със сигурност докъде е възнамерявал да стигне Александър, когато напуснал Македония през 334 г. Но преди да потегли на поход, той разпределил между своите дворцови приближени и най-близките си приятели повечето от земите, които в Македония били негови лични владения. Александър още от самото начало на похода си в Азия имал намерение да завладее Ахеменидска империя, а след това и цяла Азия. Най-ранното неподлежащо на съмнения свидетелство за тези негови амбиции и намерения бил епизодът с Гордиевия възел от 333 г. (вж. Глава 6). И наистина към 326 г. владенията на Александър се простирали далеч отвъд съществуващите граници на Ахеменидската империя, след като той нападнал „Индия“, по-точно днешния Пенджаб.
По време на царуването на Дарий I — приблизително към 500 г. — за източна граница на империята служела река Инд. Но при Дарий III тази роля била поета от планинския масив Хиндукуш, наричан от гърците „Индийския Кавказ“. Тази загуба на територия била признак за отслабване на Персийската империя, при това точно в началните години на царуването на Александър, макар че при всемогъщия Дарий I този къс от Индия бил здраво държан от персите. Друг, при това още по-съществен признак за слабостта на Дарий III бил неуспехът му да попречи на Александър да се озове на азиатския бряг на Хелеспонт или поне да се опита да го възпре още при първите му стъпки в Мала Азия. Обяснението за този провал е много показателно за съпротивата, която заварил Александър при напредването си през азиатските простори.