— Да, господине — момчето се размърда неспокойно на стола си.

Хеме изглеждаше доволен от реакцията му.

— Много добре. И така, какво е симпатията?

Още едно момче забързано влезе в стаята, стиснало под мишница подложката си за писане. Беше младо, с което искам да кажа, че беше не повече от две години по-голямо от мен. Хеме го спря, преди да е успяло да стигне до някой стол.

— Здравей — прекалено любезно каза той. — А твоето име е?

— Базил, господине. — Момчето стоеше неловко на пътеката между редовете.

— Базил, ти да не би случайно да си от Йил? — попита го Хеме с язвителна усмивка.

— Не, господине.

— Аха — продължи Хеме, като се преструваше на разочарован, — бях чувал, че йилишките племена използват слънцето, за да отмерват времето, и затова нямат представа за това какво е това „точност“. Обаче, тъй като ти не си йилиш, не виждам какво извинение може да имаш за това, че си закъснял. Не мислиш ли така?

Базил отваряше и затваряше беззвучно уста в продължение на няколко мига, сякаш в опит да измисли някакво извинение, и накрая очевидно реши, че е по-добре да не го прави.

— Не, господине.

— Отлично. За утре можеш да подготвиш доклад за лунния календар на Йил, в сравнение с по-точния и цивилизован атурански календар, който би трябвало да ти е вече познат. Сядай.

Базил безмълвно се прокрадна до най-близкия стол с нещастното изражение на бито куче.

Хеме се отказа да продължава с лекцията и зачака появяването на следващия закъснял студент. И когато тя колебливо прекрачи прага, залата беше изпълнена с напрегнато мълчаливо очакване.

Беше млада жена, около шестнайсетгодишна. Което си беше рядкост, така да се каже. Съотношението на мъжете спрямо жените в Университета беше около десет към едно.

Държането на Хеме омекна, щом тя влезе в стаята. Той бързо се изкачи по стъпалата, за да я посрещне.

— А, скъпа моя. Добре, че не започнахме днешната дискусия.

Той я хвана под ръка и я отведе до първото свободно място няколко стъпала по-долу.

Тя очевидно се почувства смутена от оказаното й внимание.

— Съжалявам, магистър Хеме. Мейнс се оказа по-голямо място, отколкото очаквах.

— Не се безпокой — любезно отвърна Хеме. — Важното е, че вече си тук.

Той грижовно й помогна да подреди листата и мастилницата си и се отправи обратно към подиума.

Щом стигна до там, изглеждаше, че лекцията най-после щеше да започне. Но преди това той отново погледна към момичето.

— Съжалявам за недодяланите си обноски, госпожице. — Тя беше единствената жена в залата. — Как е вашето име?

— Риа.

— Риа е съкратено от Риан, нали?

— Да, така е — усмихна се тя.

— Риан, бихте ли кръстосали краката си?

Молбата беше отправена с толкова сериозен тон, че в стаята не се чу никакво хихикане. Смутена, Риан преметна крак връз крак.

— Сега, когато дверите на ада са затворени — продължи Хеме с нормалния си груб тон, — вече можем да започнем.

Така и направихме, като не обръщахме внимание на момичето през останалата част от лекцията.

С което, както по-късно разбрах, без да искаме, й направихме услуга.

Минаха два дълги часа и половина. Слушах внимателно, като през цялото време се надявах, че ще стигнем до нещо, което да не бях научил вече от Абенти. Но не се случи нищо такова. Бързо осъзнах, че макар Хеме _наистина_ да обясняваше принципите на симпатията, той го правеше на твърде елементарно ниво. Този предмет беше чиста загуба на време за мен.

След като Хеме разпусна класа, аз се затичах и го настигнах надолу по стълбите точно преди той да излезе през долната врата.

— Магистър Хеме?

Той се обърна към мен:

— О, да, нашето момче чудо. Не знаех, че идваш в моите часове. Не обяснявах твърде бързо за теб, нали?

Добре знаех, че не трябваше да казвам онова, което мислех.

— Вие много ясно обяснихте основите, господине. Принципите, които споменахте днес, ще послужат за добра основа за останалите студенти в класа.

Да бъдеш част от трупа до голяма степен е свързано с умението да бъдеш дипломатичен.

Той леко изпухтя при този преднамерен комплимент и след това се вгледа по-внимателно в мен.

— На _останалите_ студенти? — попита Хеме.

— Страхувам се, че вече съм запознат с основните неща, господине. Знам трите закона и четиринайсетте резултата. Както и първите деветдесет…

— Да, да, виждам — прекъсна ме той. — В момента съм доста зает. Утре преди часовете можем да говорим за това. — Той се обърна и бързо се отдалечи.