* * *

Не казвам, че пътят беше винаги лесен. Същото това любопитство, което ме правеше нетърпелив ученик, доста често ми докарваше и неприятности.

Една вечер, докато кладях огъня за готвене на родителите си, майка ми ме хвана да си тананикам едни стихчета, които бях чул предишния ден.

Тъй като не знаех, че е зад мен, тя ме чу как потропвам с две цепеници и разсеяно рецитирам:

P>

Лейди Лаклес има вещи седем —

пази ги под рокля с плат сатенен.

Пръстен има, не за употреба,

дума има, но и тя е вредна.

На мъжа й до бастуна славен

врата без дръжка е поставена.

В дървена кутия без ключалка —

на мъжа й топчетата малки.

Тайна свидна пази тя ревниво

и сънува, и мечтае, без да спира.

Върху друм, по кой се не пътува,

лейди Лаклес волно си бленува.

P$

Бях чул едно момиче да си я тананика, докато играеше на дама. Чух я само два пъти, но се бе загнездила в главата ми. Беше запомняща се като повечето детски стихчета.

Но майка ми ме чу и дойде до мен край огъня.

— Какво казваше току-що, скъпи? — Тонът й не беше гневен, но не беше и много доволен.

— Нещо, което чух във Фалоус — отвърнах уклончиво, тъй като по принцип игрите с градските деца бяха забранени.

_„Недоверието бързо се превръща в неприязън_ — казваше баща ми на новите членове на нашата трупа, — _така че стойте заедно, когато сте в града, и бъдете учтиви.“_

Хвърлих няколко по-тежки цепеници в огъня и пламъците бързо започнаха да ги облизват.

Майка ми мълча известно време и започнах да се надявам, че няма да ме разпитва повече, когато тя каза:

— Това, което пееш, не е хубаво. Поне за момент замисли ли се за какво става въпрос?

Всъщност не го бях правил. Стихчетата изглеждаха, общо взето, безсмислени. Но когато се замислих върху тях, видях почти очевидния сексуален намек.

— Сега разбирам. Но преди не бях помислил за това.

Изражението й леко поомекна и тя протегна ръка, за да приглади косата ми.

— Винаги мисли какво пееш, скъпи.

Изглежда ми се бе разминало, но не можах да се въздържа да не попитам:

— С какво е различно това от някои части на „Всичко, за което той чака“? Мястото, където Фаин пита лейди Периал за шапката й: „Чух за нея от толкова много мъже, че ми се прииска сам да се убедя дали ще ми стане.“ Доста е очевидно какво всъщност има предвид той.

Видях как устата й се стегна — не беше ядосана, но не и особено доволна.

След това нещо в лицето й се промени.

— Ти ми кажи каква е разликата.

Мразех подвеждащите въпроси. Разликата беше очевидна — единият отговор щеше да ми донесе неприятности, а другият — нямаше. Изчаках малко, за да й покажа, че размислям, след това поклатих глава.

Майка ми приклекна пред огъня и протегна ръце, за да се стопли.

— Разликата е… би ли ми донесъл триножника? — Побутна ме леко и аз се затичах, за да го донеса от задната част на фургона, докато тя продължи: — Разликата е в това да кажеш нещо _на_ някого и да кажеш нещо _за_ него. Първото може да е невъзпитано, но второто винаги е клюкарстване.

Донесох триножника и й помогнах да го постави над огъня.

— Освен това лейди Периал е само персонаж от пиеса, а лейди Лаклес е истински човек, чиито чувства могат да бъдат наранени. — Тя ме погледна от долу на горе.

— Не знаех това — виновно запротестирах аз.

Явно физиономията ми е била достатъчно сърцераздирателна, защото тя ме придърпа към себе си, за да ме прегърне и целуне.

— Не е толкова страшно, сладки мой. Просто запомни винаги да обмисляш онова, което правиш. — Тя прокара ръка през косата ми и се усмихна със слънчевата си усмивка. — Предполагам, че ще можеш да се реваншираш на лейди Лаклес и на мен самата, ако идеш да намериш малко сладка коприва за вечерята.

Всяко извинение, за да избягна наказанието и да мога да си поиграя малко в клоните на дърветата край пътя, беше добре дошло за мен. Изчезнах още преди да е успяла да довърши изречението.

* * *

Трябва също така да поясня, че голяма част от времето, което прекарвах с Бен, беше от свободното ми време. Продължавах да изпълнявам нормалните си задължения в трупата. Когато беше необходимо, играех младия паж. Помагах за рисуването на декорите и шиенето на костюмите. Вечер почиствах конете и траках върху лист ламарина зад кулисите, когато на сцената трябваше да се чува гръмотевица.