— Може би — позволих си да се усмихна аз.

— Какво казват за мен тогава? Кажи ми и аз ще ти върна услугата.

— Ами — започнах аз, — бива те да откриваш разни неща. Дискретен си, но вземаш скъпо.

— Подробности — раздразнено махна с ръка той. — Подробностите са скелетът на една история. Дай ми подробности.

Замислих се.

— Чух, че си успял да продадеш няколко шишенца „Режим Игнаул Нератум“ _след_ пожара в работилницата на Килвин, при който всички те би трябвало да са унищожени.

Слийт кимна, но лицето му не издаваше нищо.

— Освен това чух, че си уредил да бъде предадено съобщение на бащата на Вейан в Емлин въпреки обсадата. — Последва ново кимване. — Уредил си на млада проститутка, работеща в „Копчетата“, набор от документи, доказващи, че тя е далечна братовчедка на баронет Гамре. Благодарение на тях е успяла да се омъжи без много шум за един млад благородник.

— Гордея се с това — усмихна се Слийт.

— Когато си бил е'лир — продължих аз, — са те отстранили за два семестъра заради обвинения в „незаконно разбиране“. Две години по-късно са те глобили и отново са те отстранили временно за „неправилна употреба на университетско оборудване“ в Пещта. Чувал съм, че Джеймисън знае с какво се занимаваш, но му е платено да си затваря очите. Между другото, това последното не го вярвам.

— Съгласен съм — непринудено отвърна той. — Аз също не го вярвам.

— Въпреки многобройните неща, с които се занимаваш, си бил съден само веднъж по закона за желязото — продължих аз. — Обвинението беше „транспортиране на контрабандни вещества“, нали?

Слийт вдигна очи към тавана.

— Знаеш ли кое е най-отвратителното? Точно по това обвинение бях невинен. Момчетата на Хефрон бяха платили на един пристав да фалшифицира доказателствата. Обвиненията бяха оттеглени само след два дни. — Той се намръщи. — Не че магистрите ги беше грижа за това. Интересуваше ги само, че съм опетнил доброто име на Университета. — В гласа му се долавяше горчивина. — След това утроиха таксата ми за обучение.

Реших малко да насиля нещата.

— Преди няколко месеца си отровил дъщерята на един млад граф с Венитасин и си й дал противоотрова едва след като е потвърдила с подписа си продажбата на по-голямата част от земите, които е щяла да наследи. След това си уредил да изглежда така, сякаш ги е загубила при игра на фаро с високи залози.

При тези думи той повдигна вежди.

— Казват ли защо?

— Не — отвърнах аз. — Предполагам, че не е изплатила дълга, който е имала към теб.

— В това има известна истина — призна той. — Макар че беше малко по-сложно. И не използвах Венитасин. Това би било изключително безразсъдно. — Той изглеждаше засегнат и изтупа ядосано ръкава си. — Нещо друго?

Не отвърнах веднага, опитвайки се да реша дали да получа потвърждение за нещо, което подозирах от известно време.

— Само това, че миналия семестър си свързал Амброуз Джакис с двама мъже, за които е известно, че убиват хора за пари.

Изражението на Слийт остана невъзмутимо, тялото му беше спокойно и отпуснато. Но забелязах лекото напрежение в раменете му. Малко неща ми убягват, когато наблюдавам внимателно.

— Те ти казаха това, нали? — попита.

Свих рамене така, че неговото свиване на рамене направо бледнееше. Моето беше толкова равнодушно, че би накрало и някоя котка да позеленее от завист.

— Аз съм музикант. Три нощи от всеки цикъл свиря в препълнена кръчма. Чувам всякакви неща. — Протегнах се към халбата си. — А ти какво си чувал за мен?

— Същите истории, които знае и всеки друг, разбира се. Убедил си магистрите да те приемат в Университета, макар че си само един нахакан младок, без да се обиждаш. Два дни по-късно си посрамил магистър Хеме в собствената му аудитория и си се измъкнал свободен като птица.

— Като изключим боя с камшик.

— Като изключим боя с камшик — потвърди той. — По време на който не са успели да те накарат нито да извикаш, нито да прокървиш, дори и малко. Не бих повярвал на това, ако нямаше неколкостотин свидетели.

— Събра се доста прилична тълпа — съгласих се аз, — а и времето беше подходящо за бой с камшик.

— Чух някои по-склонни към драматизиране хора да те наричат Квоте Безкръвния — продължи той, — макар да подозирам, че донякъде причината за това е, че си от рода Едема Рух, което означава, че нямаш нищо общо с чистокръвните благородници.

— По малко и от двете, предполагам — усмихнах се аз.

— Чух, че си водил битка с магистър Елодин в Убежището. — Той изглеждаше замислен. — Използвали сте могъщи и ужасни магии и накрая той е спечелил, като те е хвърлил през една стена и след това от покрива на сградата.

— Казват ли защо сме водили битка? — попитах аз.

— Заради какви ли не неща — презрително отвърна той. — Заради обида, недоразумение. Заради това, че си се опитал да откраднеш магията му или че той се е опитал да ти открадне жена. Типичните глупости. — Слийт потри лицето си. — Да видим. Свириш на лютня прилично добре и си горделив като изритана котка. Имаш лоши обноски и остър език и не показваш уважение към по-висшестоящите от теб, които на практика са всички останали, като се има предвид скромният ти и объркан произход.