Всъщност нямаше особено значение кой е отговорен за нападенията. Онова, от което се нуждаех, бе да намеря начин да ги спра. Не можех да очаквам Уил и Сим да ме пазят през остатъка от живота ми.

Имах нужда от по-дългосрочно решение. Трябваше ми грам.

Грамът е хитроумно изобретение, създадено за решаването на точно такъв проблем. Той е своеобразна симпатична броня, която възпира обвързването срещу тялото ти. Нямах представа как работи, но знаех, че съществува. И знаех откъде да разбера как да го направя.

* * *

Килвин вдигна поглед, докато приближавах кабинета му. С облекчение забелязах, че стъкларската му пещ е студена и тъмна.

— Надявам се, че си добре, _ре'лар_ Квоте? — попита той, без да става от работната си маса.

В едната си ръка държеше голяма стъклена полусфера, а в другата — диамантено острие.

— Добре съм, магистър Килвин — излъгах аз.

— Обмисли ли следващия си проект? — попита той. — Дойде ли ти наум някоя хитроумна фантазия?

— Всъщност търсих схема на грам, магистър Килвин, но не успях да намеря никъде в хранилищата или в справочниците.

— И защо ти трябва грам, ре'лар Квоте? — изгледа ме любопитно Килвин. — Това желание показва, че нямаш особена вяра в събратята си арканисти.

Не бях сигурен дали се шегува, или не, затова реших да пристъпя направо към въпроса:

— В „симпатия за експерти“ учихме за подхлъзването. Чудех се дали, щом като грамът действа срещу външното привличане…

Килвин се засмя тихо.

— Дал е решил да ви поуплаши. Това е добре. И да, прав си — един грам би те защитил срещу подхлъзване… — тъмните му, сийлдишки очи ме изгледаха сериозно — до известна степен. Все пак ми се струва, че умният студент просто ще си учи уроците и ще избегне подхлъзването, като е внимателен и предпазлив.

— Това и възнамерявам да направя, магистър Килвин — съгласих се аз. — Но все пак ми се вижда полезно да имаш грам.

— Вярно е — призна Килвин и кимна с косматата си глава. — Но заради ремонтите и изпълнението на есенните поръчки не ни достигат хора. — Той махна с ръка към прозореца, гледащ към работилницата. — Не мога да заделя никакви работници за направата на нещо такова. А дори и да можех, остава въпросът с разходите. Работата е деликатна, а за инкрустацията е нужно злато.

— Бих предпочел да го направя сам, магистър Килвин.

— Има причина схемата да не фигурира в справочниците — поклати глава Килвин. — Не си напреднал достатъчно, за да направиш сам грам. Човек трябва много да внимава, когато си играе със сигалдрия и собствената си кръв.

Отворих уста да отвърна, но той ме прекъсна:

— И което е по-важно, сигалдрията, необходима за такова пособие, се поверява само на онези, които са станали ел'тхе. Възможността за злоупотреба с руните за кръв и кости е твърде голяма.

Тонът му ми даде да разбера, че няма да спечеля нищо, ако започна да споря с него, затова свих рамене, сякаш не ме е грижа особено.

— Няма значение, магистър Килвин. Имам други проекти, които да ми запълнят времето.

— Сигурен съм, че е така, ре'лар Квоте — широко се усмихна Килвин. — Очаквам с нетърпение да видя какво ще направиш за мен.

Внезапно ми хрумна една мисъл.

— Мога ли да ползвам за тази цел една от уединените стаи, магистър Килвин? Бих предпочел да не ми надничат през рамото, докато работя.

При тези думи Килвин повдигна вежди.

— Сега вече съм двойно по-любопитен. — Той остави стъклената полусфера, изправи се и отвори едно чекмедже на бюрото си. — Някоя от стаите на първия етаж ще ти свърши ли работа? Или има вероятност нещо да експлодира? Ако е така, ще ти дам една на третия етаж. Там е по-студено, но покривът е подходящ за такива случаи.

Погледнах го за момент, опитвайки се да реша дали се шегува.

— Стая на първия етаж ще свърши работа, магистър Килвин. Но ще имам нужда от топилня и малко повечко пространство, за да мога да дишам.

Килвин промърмори нещо на себе си и извади един ключ.

— Колко ще дишаш? Стая двадесет и седем е петдесет квадратни метра.

— Би трябвало да е предостатъчно — уверих го аз. — Вероятно ще имам нужда и от разрешително да взема благородни метали от Ателието.

При тези думи Килвин се ухили и ми подаде ключа.

— Ще се погрижа за това, ре'лар Квоте. Очаквам с нетърпение да видя какво ще направиш за мен.

* * *

Разкритието, че схемата, която ми трябваше, е за ограничено ползване, беше много неприятно. Но винаги има други начини да намериш определена информация и са налице хора, които знаят повече, отколкото би трябвало.

Например не се съмнявах, че Манет е наясно как се прави грам. Всеки знаеше, че той само формално се води още е'лир. Но нямаше начин да го накарам да сподели тази информация с мен против волята на Килвин. Университетът беше дом на Манет от трийсет години и той вероятно бе единственият студент, който се страхуваше повече от изключване от мен самия.