> 28.

> Разпалване

Нападенията не бяха особено чести, но се случваха внезапно.

На петия ден, след като започнахме търсенето на схемата, Амброуз вероятно е бил особено озлобен или отегчен, защото имаше цели осем — едно, докато се събуждах в стаята на Уилем, две по време на обеда, две, докато имах физиогномия в Медика, и след това още три, бързо едно след друго, докато се занимавах със студено коване на желязо в Рибарника.

На следващия ден нямаше никакви атаки. Донякъде това беше по-лошо — часове на неприятно очакване нещо да се случи.

И така, научих се да поддържам Алара си твърд като желязо, докато ядях и се къпех, докато посещавах часовете и разговарях с преподавателите и приятелите си. Поддържах го дори когато се дуелирах по време на заниманията със „симпатия за експерти“. На седмия ден от нашето търсене това разсейване и общото ми изтощение доведоха до първото ми поражение от двама от състудентите ми, с което приключи съвършената ми поредица от дуели без загуба.

Бих могъл да ви кажа, че бях твърде уморен, за да ме е грижа, но това няма да е съвсем вярно.

* * *

На деветия ден от нашето търсене Уилем, Симон и аз преглеждахме книгите в леговището ни за четене, когато вратата се отвори и вътре се вмъкна Фела. Тя носеше само една книга вместо обичайната купчина. Беше задъхана.

— Намерих я — каза тя със светнали очи и с глас, който бе толкова развълнуван, че звучеше почти ожесточено. — Намерих копие.

Тя ни показа книгата, така че да видим златния лист отстрани на дебелата й кожена корица — „Фачи-Моен ве Скривани“.

Бяхме разбрали за „Скривани“ още в началото на търсенето ни. Това беше обширна сбирка от схеми на отдавна мъртвия изобретател на име Суртхур. Дванайсет дебели тома с подробни диаграми и описания.

Когато открихме показалеца, помислихме, че сме почти в края на своето търсене, тъй като в него имаше „Диаграми, описващи направата на удивителен пет-грам, доказал се като най-полезен за защитата от «злонамерена симпатия»“. Намираха се в девети том, на страница осемдесет и втора.

Намерихме осем версии на „Скривани“ в Архива, но така и не открихме целия комплект. Седми, девети и единайсети том липсваха, без съмнение прибрани в личната библиотека на Килвин.

Бяхме търсили цели два дни, преди накрая да се откажем от идеята да открием „Скривани“. Но сега Фела я беше намерила — не просто част от нея, а цялата.

— Правилният том ли е? — попита Симон със смесица от вълнение и недоверие в гласа.

Фела бавно свали ръката си от долната част на корицата и ни показа изписаната със златно цифра _„9“_.

Скочих от стола си и почти го съборих в желанието си по-бързо да стигна до нея. Но Фела се усмихна и вдигна книгата високо над главата си.

— Първо трябва да ми обещаеш, че ще ме заведеш на вечеря — поиска тя.

Засмях се и се протегнах да взема книгата.

— Когато това свърши, ще заведа всички ви на вечеря.

— И трябва да кажеш, че аз съм най-добрият писар на всички времена — въздъхна тя.

— Ти си най-добрият писар на всички времена — признах аз. — Два пъти по-добра си, отколкото Уил някога ще бъде, дори и да имаше десет ръце и сто допълнителни очи.

— Ъъъъ — потрепери тя и ми подаде книгата. — Заповядай!

Побързах да се върна на масата с книгата и да я отворя.

— Сигурно ще липсват страници или нещо подобно — каза с тих глас Симон на Уил. — След всичкото това търсене не може да е толкова лесно. Знам, че все нещо няма да е наред.

Спрях да прелиствам страниците, потрих очи и след това ги присвих към текста.

— Знаех си — изстена Сим, облегна се назад, докато столът му не застана на два крака, и той покри с ръце уморените си очи. — Нека предположа — хванало я е сивото гниене или има книжни червеи, или и двете.

Фела пристъпи по-близо и погледна през рамото ми.

— О, не! — печално възкликна тя. — Дори не проверих. Бях толкова развълнувана. — Тя ни погледна. — Някой от вас може ли да чете на Елд Винтик?

— Мога да чета чуруликащите безсмислици, които вие наричате атурански — кисело отвърна Уилем. — Смятам, че знам достатъчно езици.

— Имам съвсем повърхностни познания — отвърнах аз, — няколко десетки думи.

— Аз мога — каза Сим.

— Наистина ли? — Усетих как в гърдите ми отново се надига надежда. — Кога го научи?

— По време на първия ми семестър като е'лир чух някаква поезия от Елд Винтик. — Сим повлече стола си по пода, докато не застана в положение да вижда книгата. — Изучавах я при ректора в продължение на три семестъра.