— Човек би предположил, че човек, който владее умението да води изтънчен разговор, би могъл да се възползва от дългите безцелни беседи по време на играта, за да изкопчи информация от нищо неподозиращата си жертва.

Бредон се усмихна.

— Съдейки по имената върху тези пръстени, мога да кажа, че ти си видял само най-безвкусните и алчните от нас. Разбираемо е, че предпазливо криеш тайните си, каквито и да са те. — Той се наведе напред. — Помисли за следното — онези, които са идвали да се срещнат с теб, са като свраки. Те грачат и пляскат с криле около теб с надеждата да отмъкнат нещо лъскаво, което да отнесат у дома си. — Презрително вдигна очи към тавана. — Каква полза имат от това? Предполагам, че търсят малко популярност — начин за кратко да се издигнат над останалите евтини бъбривци като тях. — Той прокара ръка през бялата си брада. — Аз не съм сврака. Не ми трябват лъскави дрънкулки, нито пък ме е грижа за клюкарите. Моята игра е по-дълга и по-изтънчена. — Започна да разхлабва шнура на черната торбичка от кадифе. — Ти не си глупав човек. Знам това, защото маерът не си губи времето с глупаци. Знам, че или вече си спечелил благоволението му, или имаш шанс да го направиш. Затова ето какъв е моят план. — Той отново ми се усмихна с благата си усмивка. — Искаш ли да чуеш какъв е той?

— Това би било необичайно любезно от ваша страна. — Открих, че без да искам, отново му се усмихвам в отговор, както бях направил и преди.

— Планът ми е постепенно да спечеля благоразположението ти. Ще ти бъда полезен и ще те забавлявам. Ще разговарям с теб и ще ти помагам да си убиваш времето. — Той изсипа купчина кръгли камъчета върху мраморната маса. — След това, когато звездата ти изгрее в небето на Алверон, може да се окаже, че имам неочаквано полезен приятел. — Започна да разделя камъните по цветове. — А ако звездата ти така и не изгрее, поне ще съм изиграл някоя и друга игра на так.

— Освен това мисля, че няма да навреди на репутацията ви да прекарате няколко часа насаме с мен — отбелязах аз, — като се има предвид, че всичките ми останали разговори досега бяха напълно безинтересни и едва ли траеха повече от четвърт час.

— В това също има известна истина — съгласи се той и започна да подрежда камъчетата, а любопитните му кафяви очи отново ми се усмихнаха. — О, да, мисля, че играта с теб ще е доста забавна.

* * *

Прекарах следващите няколко часа в учене как да играя на так. Дори да не бях почти обезумял от скука, играта пак щеше да ми допадне. Так е от най-хубавите игри, правилата й са прости, а стратегията — сложна. Бредон лесно ме победи в първите пет игри, но с гордост мога да кажа, че нито веднъж не успя да ме победи по един и същ начин.

След петата игра той се облегна назад с доволна въздишка.

— Това се доближаваше до добрата игра. Подходи доста умно в този ъгъл тук. — Гостът ми посочи с пръсти единия край на дъската.

— Явно не е било достатъчно умно.

— Не, беше умно. Онова, което се опита да направиш, се нарича „речен водопад“ — просто за сведение.

— А как се нарича начинът, по който се измъкнахте?

— Наричам го „защитата на Бредон“ — лукаво се усмихна той. — Но така наричам всеки свой ход, когато с необикновената си интелигентност се измъквам от трудно положение.

Засмях се и започнах да разделям камъните отново.

— Още една?

— Уви — въздъхна Бредон, — имам уговорена среща, от която не мога да се измъкна. Не е нужно да бързам, но нямам достатъчно време за още една игра. Не и за добра игра.

Кафявите му очи се стрелнаха към мен, докато събираше камъчетата в торбичката от кадифе.

— Няма да те обиждам с въпроса дали местните обичаи са ти познати — рече. — Все пак мисля, че мога да ти дам няколко общи съвета, колкото и малка да е вероятността да се окажат полезни за теб. — Той ми се усмихна. — Ще е най-добре да ги чуеш, разбира се. Ако откажеш, ще разкриеш, че тези неща са ти известни.

— Разбира се — отвърнах аз с искрено изражение.

Бредон отвори чекмеджето на масичката и извади шепата железни пръстени, които бяхме прибрали вътре, за да разчистим място за играта.

— Начинът, по който са изложени пръстените, е от голямо значение. Например ако са изсипани в някаква купа, това означава липса на интерес към социалните проявления на двора.

Той подреди пръстените така, че гравираните върху тях имена да сочат към мен.

— Ако са внимателно подредени, това означава, че се гордееш с връзките си. — Вдигна поглед и се усмихна. — Както и да са подредени, новодошлият обикновено се оставя сам във всекидневната под някакъв предлог. Това му дава възможност да разгледа колекцията ти, за да удовлетвори любопитството си. — Бредон сви рамене и избута пръстените към мен. — Естествено, винаги предлагаш да върнеш пръстените на техните собственици.

Той внимаваше думите му да не прозвучат като въпрос.

— Естествено — искрено отвърнах аз.

Това беше известно на Трепе.

— Това е най-учтивото нещо, което можеш да направиш. — Той вдигна поглед към мен и с обкръжените с ореола на бялата му коса кафяви очи отново заприлича на бухал. — Някога носил ли си някой от пръстените на обществено място?

Показах му голите си ръце.

— Носенето на пръстен показва, че имаш дълг или се опитваш да си изпросиш услуга. Ако някога маерът откаже да си вземе пръстена от теб, това ще е намек, че иска да направи връзката ви малко по-официална.

— А ако не нося пръстена, това ще бъде счетено за обида — предположих аз.

— Може би — усмихна се Бредон. — Едно е да покажеш пръстен във всекидневната си, а доста по-различно — да го носиш на ръката си. Носенето на пръстен от някой с по-високо положение може да бъде сметнато за доста самонадеяно. Също така, ако носиш пръстена на друг благородник, когато посещаваш маера, той може да счете това за неуместно. Все едно някой е бракониерствал в неговата гора. — Той се облегна на стола си. — Споменавам тези неща най-общо — добави, — като подозирам, че те вече са ти известни и просто оставяш стареца да си бърбори.