— Магистър Елодин! — повиках го аз, като го видях да доближава страничната врата на Залата на магистрите.

Това беше сграда, в която не бях прекарал много време, защото в нея бяха само жилищата на магистрите, местните гилери и стаите за гостуващите арканисти.

Когато чу името си, той се обърна. Като ме видя, че бързам към него, вдигна отегчено очи към небето и се обърна отново към вратата.

— Магистър Елодин — леко задъхано казах аз. — Мога ли да ви задам един бърз въпрос?

— Статистически погледнато, вероятността това да се случи е твърде голяма — отвърна той и отключи вратата с лъскав месингов ключ.

— Тогава мога ли да ви задам въпроса?

— Съмнявам се, че има сила, позната на човека, която би могла да те спре. — Той отвори вратата и влезе вътре.

Не бях поканен, но въпреки това се вмъкнах след него. Елодин беше труден за откриване и се безпокоях, че ако не се възползвах от тази възможност, можеше да не го видя отново дни наред.

Последвах го по тесния каменен коридор.

— Чух, че събирате група студенти, които да изучават даването на имена — предпазливо подхванах аз.

— Това не е въпрос — каза Елодин, докато се качваше по едно тясно стълбище.

Потиснах внезапното желание да отвърна рязко и вместо това си поех дълбоко дъх.

— Вярно ли е, че ще водите такива занимания?

— Да.

— Възнамерявахте ли да включите и мен?

Елодин спря и се обърна с лице към мен на стълбището. Изглеждаше доста неуместно, облечен в тъмната си мантия на магистър. Косата му беше разрошена, а лицето му беше твърде младо, почти момчешко.

Той ме изгледа продължително от горе до долу, сякаш бях някакъв кон, на който се чуди дали да заложи, или говежди бут, който смята да продава на парче.

Но това беше нищо в сравнение с мига, в който погледът му срещна очите ми. За момент единственото, което изпитах, бе леко безпокойство. После сякаш светлината на стълбището отслабна. Като че ли внезапно бях завлечен дълбоко под водата и налягането й ми пречеше да си поема въздух докрай.

— Проклет да си, идиот такъв! — чух познат глас, който сякаш идваше много отдалеч. — Ако пак ще изпадаш в кататония, поне имай благоприличието да го направиш в Убежището и ни спести неудобството ние да те мъкнем дотам, когато ти избие пяна на устата. Я се дръпни встрани!

Елодин отмести погледа си от мен и внезапно всичко отново стана ясно и светло. С мъка се сдържах да не отворя широко уста, за да напълня дробовете си с въздух.

Магистър Хеме слизаше с тежки стъпки по стълбището и блъсна грубо с рамо Елодин встрани. Когато ме видя, той изсумтя:

— Разбира се, ето че и дважди по-големият идиот е тук. Мога ли да ви препоръчам една книга, която да прочетете внимателно? Това е пленителна творба, озаглавена „Коридори, тяхната форма и функция — учебник за бавноразвиващи“.

Той ме изгледа намръщено и когато не се дръпнах веднага встрани, ми се усмихна противно.

— А, вярно, на теб все още ти е забранено да ходиш в Архива, нали? Да уредя ли тази забележителна информация да ти бъде представена по подходящ за теб начин? Може би чрез пантомима или куклено представление?

Отстъпих встрани и Хеме мина като хала покрай мен, като мърмореше под нос. Елодин заби кръвнишки поглед в широкия му гръб. Едва след като Хеме зави зад ъгъла, вниманието на Елодин се насочи обратно към мен.

— Вероятно ще е по-добре, ако продължиш с другите си учебни занятия, ре'лар Квоте. Дал те харесва, както и Килвин. Изглежда напредваш добре при тях.

— Но, господине — възпротивих се аз, като се постарах гласът ми да не издаде колко разтревожен бях, — вие бяхте мой настойник за повишаването ми в ре'лар.

— Тогава трябва да оцениш мъдрия ми съвет, нали? — Той се обърна и отново се заизкачва по стълбите.

— Но ако обучавате други студенти, защо да не обучавате и мен?

— Защото желанието ти е толкова силно, че няма да имаш нужното търпение — насмешливо отвърна той. — Твърде горд си, за да слушаш по правилния начин. Освен това си твърде умен, а това е най-лошото от всичко.

— Някои магистри предпочитат умните студенти — промърморих аз, докато излизахме в по-широк коридор.

— Да — съгласи се Елодин. — Дал, Килвин и Аруил харесват умни студенти. Отиди да учиш при някой от тях. Тогава животът и на двама ни ще бъде значително по-лесен.

— Но…

Елодин внезапно спря по средата на коридора.

— Добре — рече той, — докажи, че заслужаваш да бъдеш обучаван. Промени из основи моите предположения за теб. — Той потупа с драматичен жест мантията си. — За мой ужас се оказва, че няма как да премина от другата страна на тази врата. — Почука върху дървото с кокалчетата на ръката си. — Какво се прави в такъв случай, ре'лар Квоте?