— За краля? — вметна Аарон.

— Не — с изненадващо твърд глас се възпротиви червенокосият и вдигна чашата си. — За старите приятели, които заслужаваха нещо по-добро от онова, което получиха.

Мъжете от другата страна на бара кимнаха тържествено и надигнаха чашите си.

— В името на бога и неговата дама, това уиски си го бива! — с уважение отбеляза Стария Коб с леко насълзени очи. — Ти си порядъчен човек, Коте, и аз се радвам, че те познавам.

Ковашкият чирак остави чашата си, но тя се катурна встрани и се изтъркаля по плота. Той я улови, преди да падне от ръба, обърна я на обратно и огледа подозрително кръглото й дъно.

Джейк се изсмя с гръмогласния си фермерски смях при озадачения вид на момчето, а Картър внимателно постави своята чаша с дъното нагоре върху плота.

— Не знам как е в Раниш — обърна се Картър към младежа, — но тук неслучайно им викаме „кръгли“.

Ковашкият чирак изглеждаше доста засрамен и обърна своята „кръгла“ с дъното нагоре, както и останалите чаши върху плота. Съдържателят му се усмихна насърчително, преди да събере чашите и да изчезне в кухнята.

— Добре тогава — енергично рече Стария Коб и потри ръце. — Когато двамата се върнете от Баедн, ще прекараме цялата вечер заедно. Но времето няма да ме чака, а и не се съмнявам, че семейство Орисон нямат търпение да тръгнат на път.

След като групата излезе от „Пътният камък“, Квоте се появи от кухнята и се върна на масата, където седяха Баст и Летописеца.

— Харесвах Шеп — тихо призна Баст. — Коб може и да е свадлив старец, но знае за какво говори през по-голямата част от времето.

— Коб не знае и половината от истината — не се съгласи Квоте. — Снощи ти беше този, който спаси всички. Ако не беше ти, онова нещо щеше да овършее стаята като фермер по време на жътва.

— Това просто не е вярно, Реши — възпротиви се Баст с искрена обида в гласа. — Ти щеше да го спреш. Това ти е работата.

В отговор на думите му съдържателят сви рамене, тъй като не желаеше да влиза в спор. Баст стисна гневно устни и присви очи.

— И все пак — меко каза Летописеца, прекъсвайки ги, преди напрежението да е станало твърде голямо — Коб е прав — постъпката на Шеп беше смела. Трябва да уважаваш това.

— Не, не трябва — отвърна Квоте. — Коб беше прав за едно — времената не са такива, че човек да проявява смелост. — Той махна с ръка на Летописеца да вземе перото си. — Въпреки това и на мен ми се иска да бях по-смел, а сега Шеп да си беше у дома, за да целуне младата си жена.

> 18.

> Вино и кръв

Накрая Уил и Сим ме измъкнаха от топлата прегръдка на Архива. Борех се и ги проклинах, но те бяха непреклонни и убедителни, така че тримата храбро се изправихме срещу поривите на неприятно хладния вятър по пътя за Имре.

Отидохме в „Еолиан“ и се настанихме на маса близо до източната камина, откъдето можехме да наблюдаваме сцената и едновременно с това да си нагреем гърбовете. След едно-две питиета усетих как силният ми копнеж по книгите избледнява и постепенно се притъпява. Тримата разговаряхме, играехме карти и накрая започнах да се забавлявам, въпреки че без съмнение Дена беше тук някъде, увиснала на ръката на Амброуз.

След няколко часа седях облегнат на стола си и дремех на топлината от близкия огън, докато Уил и Сим спореха дали върховният крал на Модег е истинският управляващ монарх или просто фигурант. Почти бях заспал, когато върху масата ни тропна тежка бутилка, последвана от деликатното звънтене на чаши за вино.

До нас стоеше Дена.

— Престори се, че си ме чакал. Аз съм закъсняла и ти си разстроен — тихо прошепна тя.

С мъка се изправих на стола си и примигнах в опит да фокусирам погледа си и да се събудя.

Сим с готовност прие предизвикателството.

— Мина цял час — свирепо се намръщи той и потропа силно с пръсти по масата. — Не си мисли, че като ме почерпиш напитка, това ще реши въпроса. Искам извинение.

— Вината не е изцяло моя — оправда се Дена със силно смутен вид, обърна се и посочи към бара.

Погледнах в посоката, която сочеше, разтревожен, че ще видя Амброуз да стои там и да ме наблюдава самодоволно с проклетата си шапка. Но видях само един оплешивяващ сийлдишки мъж. Той ни отправи кратък поклон — нещо средно между потвърждение и извинение.

Сим го погледна намръщено, след това се обърна към Дена и неохотно посочи празния стол срещу мен.

— Чудесно. Ще играем ли на ъгли или не? — попита той.

Дена се отпусна на стола с гръб към залата. След това се наведе и целуна Симон по челото.

— Отлично се справи — похвали го тя.

— Аз също се намръщих — рече Уилем.

Дена плъзна бутилката към него.

— И за награда можеш да налееш. — Тя сложи чаши пред всеки от нас. — Това е подарък от извънредно настоятелния ми ухажор. — Въздъхна раздразнено. — Винаги държат да ми подарят нещо. — Изгледа ме замислено. — Странно мълчалив си днес.