— Симпатията е вероятно най-лесната за разбиране — подхвана той, но след това спря, сякаш несигурен как да продължи.

— Нали знаеш как с помощта на скрипец и въжета можеш да вдигнеш нещо, което е твърде тежко, за да го вдигнеш на ръка? — намесих се аз.

Дена кимна.

— Симпатията ти позволява да правиш подобни неща — обясних аз. — Но без всички неудобни въжета и макари.

Уилем сложи върху масата два железни драба и промърмори обвързване. Той побутна дясната монета с пръст и в същия момент и лявата се плъзна по масата, имитирайки движението на първата.

Очите на Дена леко се разшириха и макар да не остана с отворена уста, тя си пое дълбоко въздух през носа. Едва тогава ми дойде наум, че вероятно никога преди не е виждала подобно нещо. Заради предметите, които изучавах, беше много лесно да забравя, че някой може да живее само на километри разстояние от Университета, без някога да се е сблъсквал дори с най-елементарна симпатия.

За нейна чест Дена бързо се съвзе от изненадата. С известно колебание тя се протегна и докосна единия от драбовете.

— Значи така е работило звънчето в стаята ми — замислено каза тя.

Кимнах в отговор.

Уил плъзна своя драб по масата и Дена го вдигна. Другият драб също се вдигна над масата, люлеейки се във въздуха.

— Тежък е — отбеляза тя, след което кимна сякаш на себе си. — Така е, защото е като скрипец. Вдигам и двата едновременно.

— Топлината, светлината и движението са просто енергия — обясних аз. — Не можем да създаваме енергия или да я накараме да изчезне. Но симпатията ни позволява да я преместваме и да я променяме от един вид в друг.

Тя постави драба обратно върху масата и другият го последва.

— И каква е ползата от това?

Уил изсумтя леко развеселено.

— Водното колело полезно ли е? — попита той. — Или пък вятърната мелница?

Бръкнах в джоба на плаща си.

— Някога виждала ли си симпатична лампа? — попитах я аз.

Тя кимна.

Плъзнах по масата към нея ръчната си лампа.

— Те работят на същия принцип. Използват малко топлина, която превръщат в светлина. Преобразуват един вид енергия в друг — обясних.

— Както го прави сарафът — добави Уил.

— Откъде взема топлината? — Дена въртеше любопитно лампата в ръцете си.

— Самият метал съдържа топлина — казах аз. — Ако я оставиш включена, накрая ще усетиш как металът изстива. Ако стане твърде студен, няма да работи. Тази сам съм я правил, така че е доста ефективна. Дори топлината от ръката ти трябва да е достатъчна, за да продължи да работи.

Дена щракна ключа и от лампата блесна дъга от мътна червеникава светлина.

— Разбирам връзката между топлината и светлината — замислено каза тя. — Слънцето е ярко и топло. Същото е и със свещта. — Тя се намръщи. — Но движението няма общо с това. Огънят не би могъл да бутне нещо.

— Помисли си за триенето — намеси се Сим. — Когато триеш нещо, то се затопля. — Той го демонстрира, като енергично потри ръка в панталоните си. — Ето така.

Продължи ентусиазирано да търка бедрото си, без да осъзнава, че тъй като го прави под масата, движението му изглежда крайно неприлично.

— Всичко е просто енергия. Ако продължиш да го правиш, ще усетиш как се загряваш — рече.

Дена някак си успя да запази сериозно изражение, но Уилем избухна в смях и скри лицето си с ръка, сякаш засрамен, че седи на една маса със Сим.

Симон замръзна и се изчерви от смущение.

— Примерът е добър — притекох му се на помощ аз. — Когато пипнеш главината на колелото на някоя каруца, то е топло. Обратното, симпатистът може да накара енергията да се превърне от топлина в движение — посочих лампата — или от топлина в светлина.

— Чудесно — заяви Дена, — вие сте сарафи, които работят с енергия. Но как го правите?

— Има специален начин на мислене, наречен Алар — обясни Уилем. — Вярваш толкова силно в нещо, че то се случва. — Той вдигна единия драб и другият го последва. — Вярвам, че тези два драба са свързани и те наистина са. — Внезапно вторият драб падна и издрънча върху масата. — Ако престана да вярвам, това спира да е така.

Дена вдигна драба.

— Значи това е нещо като вярата? — попита тя скептично.

— По-скоро като сила на волята — отвърна Сим.

— Защо тогава не го наричате сила на волята? — вирна глава тя.

— Алар звучи по-добре — обясни Уилем.

Кимнах.

— Ако нямахме наименования за различните неща, които да звучат впечатляващо, никой нямаше да ни приема на сериозно.

Дена кимна одобрително и ъгълчетата на очарователните й устни се извиха в усмивка.

— И това е всичко? Енергия и сила на волята? — попита тя.