Грейс знаеше това, макар че някога го бе считала за нещо важно. Ала какво ли не би дала сега, само и само да има ключ от вратата, пред която стоеше в момента…

Сърцето й биеше до пръсване. Вдигна ръка, за да почука, но след миг размисли и я свали. Това не беше обикновена врата. Зад нея щеше да се отвори миналото й. Грейс обаче не искаше да гледа в бъдещето. Беше мечтала и сънувала този момент цели шест години, а сега изведнъж й се стори, че нещата се случваха твърде бързо.

Оцъклената като рибешко око шпионка на вратата примигна. Сигурно той я беше чул… Или бе почувствал присъствието й. Сърцето й примря. Насили се да се усмихне и почука съвсем леко, чудейки се какво ли го беше забавило, за да й отвори. Надяваше се, че щом я видеше, тъгата му щеше да бъде също толкова голяма, колкото и нейната.

Вратата се отвори бавно и той се появи на прага. Моментът бе завладяващ. И двамата можеха да разговарят на английски или на шанхайски, но предпочетоха майчиния си — мандарински.

— Джиан — каза тя.

Въобще не беше остарял, както забеляза, въпреки че винаги бе изглеждал по-възрастен, отколкото бе в действителност. В момента косата му беше по-къса и по-подходяща за човек, работещ като държавен служител. Ръцете му изглеждаха гладки и имаха добре поддържани чисти нокти. От очите му се излъчваше същата позната й отпреди самоувереност. За миг дъхът й секна. Грейс помисли, че ще припадне…

— Йойа — нарече я той с рожденото й име.

— Сърцето ми се радва да те види.

— Все така прекрасна си, както винаги — отвърна той, но думите му й прозвучаха сухо и неискрено. Тя виждаше скрит смисъл във всеки негов жест и поглед. — Ще влезеш ли? — попита я след кратко мълчание.

Грейс пристъпи през прага, свали обувките си в антрето и остави дамската си чанта до тях. Джиан я насочи към скромно обзаведената дневна.

— Чай? — предложи й той.

— За мен ще е удоволствие да го приготвя — искрено отвърна тя.

— Връщам се след минута — уклончиво отвърна той и излезе.

Отказът му я нарани. Той явно не искаше да навлизат в подобна интимност. Изминаха пет минути, в които той правеше нещо в кухнята. В това време Грейс разгледа плоскоекранния телевизор, DVD плеъра, елипсовидния фитнес велоергометър и редицата тежести, поставени в единия край на стаята. Мокрите от дъжда стъкла на прозорците разкриваха гледка навън към безличното сиво небе.

— Доста голяма буря беше — извика тя, опитвайки се да започне разговор отдалеч.

— Почти през цялата нощ нямаше ток, дойде едва преди час — отвърна той от кухнята.

Грейс забеляза, че в апартамента нямаше признаци за намеса на женска ръка. Вероятно жената, с която го бе видяла на снимката на Едуард, не бе нищо повече от мимолетна връзка. От друга страна, ако той се беше оженил, майка й никога нямаше да й каже от страх, че Грейс можеше да направи нещо крайно неразумно. Забеляза снимките на семейството му и дъхът й спря за миг, когато зърна и собственото си лице сред тях. Спомни си деня, в който бяха направили снимката — двамата бяха излезли заедно на пазар. Спомни си и усмивката му… Не забеляза снимка на друга жена и прие това за много добър знак.

— Това е традиционен китайски черен чай — каза той и сложи таблата пред нея.

— Чувствам се неудобно — прошепна Грейс.

Той се засмя.

— И за теб ли е така? — попита тя.

— Да, предполагам… — отвърна той, опитвайки се да потисне усмивката си.

Тя се учуди защо…

— Тъй и не отговори на нито едно от писмата ми — отрони се от устата на Грейс.

Можеше да му каже милиони други неща, но вътрешно се намрази за това, че бе нарушила строгата формалност на разговора им.

— Какво можех да ти кажа? — попита той.

— Баща ми…

— Не искам да го чувам отново — прекъсна я той. — Баща ти е човек с чест и аз уважавам желанията му.

„Лъжец! — прииска й се да му изкрещи. — Ти още тогава не уважаваше родителите ми и ако беше направил и най-малкия намек за това, щях да пренебрегна волята им и да избягам с теб.“

— Видя ли се с тях? — попита той. — С родителите ти, имам предвид.

— Не. Дойдох първо тук — прошепна тя и след кратко мълчание добави: — При теб.

Той очевидно остана изненадан и не намери какво да каже. Престори се на зает с чая и побърза да налее две чаши.

— Еди е свободен — каза тя. — В момента вече е извън страната и е в безопасност.

Джиан Лу остави чайника настрана, преви се на две, зарови лице в ръцете си и, изглежда, заплака. Тя се пресегна внимателно и сложи ръка на рамото му, а й се искаше да направи много повече.

— Откъде би могла да знаеш подобно нещо? — недоверчиво попита той миг по-късно, щом се съвзе и избърса сълзите от ъгълчетата на очите си.