Нещата явно започваха да стават твърде интересни.

— Това, че се държиш надменно, не те прави важен — каза тя, борейки се с изпитата водка.

— Благодаря за пояснението — отвърна той, отпи глътка от бирата си и начерта с пръст странна фигура по запотената повърхност на чашата си.

— Е, избери една — подкани я той. — Нека да е някоя, която си заслужава.

— Не искаш ли мен?

— Защо не? Все пак аз съм за това да се дават равни възможности на всички — отвърна Нокс, но тя явно не разбра шегата му.

За миг я съжали, но след това се замисли колко ли нейни шеги бе пропуснал самият той, преди да се сети, че тя никога не се шегуваше. Това обаче го накара да я съжали отново.

— Ти наистина ли вярваш, че няма да се справим с това? — попита го тя.

В действителност вярваше, че в момента говори с изпитата й водка, затова позволи на изпитата бира да отговори вместо него.

— Обзалагам се — каза той. — Не виждаш ли, че изпод всеки обърнат камък изпълзяват все по-големи змии. И това не е някаква американска поговорка. Казвам само това, което виждам.

Той остави бирата си настрана и си обеща повече да не пие.

— Така е… — измърка Грейс, довършвайки втората си водка.

— Все още чакам да избереш някоя — напомни й той, щом видя, че погледът й се замъглява.

— Парите ти ще отидат на вятъра. Нали знаеш, че която и да е от тях утре пак ще заработва, легнала по гръб?

— Това си е неин избор — каза той.

— Колко смяташ да оставиш?

— Десет хиляди.

— Няма да го направиш! Колко точно си взел? — изуми се тя.

— Много повече.

Тя се взря продължително в него. Нокс посрещна погледа й, извърна глава, но след малко отново я погледна.

— Ето тази — каза тя, сочейки в далечния край на тясното помещение.

Момичето разбра жеста й и се изправи, усмихвайки се лъчезарно.

— Защото е най-младата ли? — попита Нокс.

— Не — отвърна Грейс. — Не е заради възрастта й.

Момичето се приближи и застана пред Нокс, полюшвайки леко бедрата си и усмихвайки се изкусително.

— Нали съзнаваш, че нямам какво повече да правя тук — каза Нокс.

— Каквото и да правиш, само гледай да не й го подаваш пред останалите — рече Грейс.

— Вярвам, че говориш за плика с парите — отвърна той, но водката явно й пречеше да разбира шегите му.

Момичето очевидно бе доволно, че е успяло да спечели благоразположението на чужденеца. Нокс се остави тя да го поведе навътре по коридора в една от удобните свободни стаи. Той огледа леглото и си помисли само за сън…

Когато се обърна, момичето вече беше голо. Бързо бе успяла да смъкне леката си рокля, която в момента лежеше в краката й. Имаше малки и стегнати гърди и плосък корем. Изглеждаше на не повече от деветнадесет или двадесет години и явно не чувстваше свян от голотата си, защото се усмихваше самоуверено. Нокс коленичи на пода, а тя явно не разбра жеста му и разтвори крака. Той вдигна внимателно роклята нагоре по тялото й и я покри. Обърна я с гръб и закопча двете копчета на врата й.

Подаде й пачката юани, така както си беше с гръб, и на много правилен мандарински каза:

— Това са пари, които да похарчиш за бъдещето си, не за миналото. Ясно ли ти е? Недей да казваш на останалите. Има много други неща, които можеш да работиш.

След това просто я целуна по врата и се наслади на опияняващия й аромат.

В този момент някой почука и миг по-късно вратата се отвори.

— Той е тук — каза Грейс.

12:00 часа

Чунмин

Грейс преговаряше с младия, гладко избръснат мъж, който бе карал Алън Маргарт по време на уикенда в средата на септември. Двамата с Нокс бяха седнали на средната седалка на синия микробус „Буик“. Шофьорът явно се беше досетил за цената на информацията, която можеше да им даде, затова Грейс откупи съдействието му срещу 75 щатски долара и с обещанието за още 75 над стоте долара, които получаваше на ден.

Шофьорът си спомняше за трима мъже, двамата от които чужденци. От описанието му Грейс разпозна Престън Чи и Алън Маргарт, но нямаше представа кой ли би могъл да бъде третият. През по-голямата част от времето говорил само Чи, а Маргарт бил заровил поглед в екрана на блекбърито си.

— Ще можеш ли сега да ни заведеш дотам? — попита Грейс.

— Имаме споразумение, госпожо… — оправда се шофьорът.

— Нещо май не е наред — обърна се Грейс към Нокс, говорейки на английски.

— Защо? — попита я той.

— Ами за какво му е да ми напомня за това споразумение?

Нокс се наведе напред и преднамерено бавно и на идеален мандарински заяви на шофьора:

— Ако не удържиш на думата си за това, за което сме се разбрали, майка ти няма да успее да познае собствения си син. — След което спокойно се облегна обратно назад.