Пресече един малък участък от двора, опитвайки се да върви нормално, а не да се промъква към мястото, в случай че някой я забележеше отвътре.

Почувства погледа на Нокс в гърба си.

В централната част на сградата имаше огромни двойни врати, заключени с нов катинар. Вдясно от тях се намираше по-малка портичка за влизане на хора. Тя също беше заключена с катинар, а всички прозорци бяха заварени с метални решетки.

Тя се върна до вратите в центъра и видя, че между тях имаше пролука от няколко сантиметра. Опита се да използва една захвърлена наблизо тръба като лост, за да раздалечи двете врати достатъчно, за да може да се промъкне. Успя доста да измести дясната. Отдъхна си за момент и опита втори път с лоста. Щом натисна силно, вратата поддаде още повече. Ако можеше да я застопори в това положение, сигурно щеше да има достатъчно пространство, за да се вмъкне. Това беше работа за двама. Несъмнено Нокс я наблюдаваше и си мислеше същото.

Грейс набързо отхвърли мисълта, че се нуждае от неговата помощ. Ако го помолеше, това би означавало, че го вика да дойде тук, а тя не искаше той да напуска мястото за наблюдение.

В този момент телефонът, който той й беше дал, завибрира в джоба й. Не си направи труда да го вдигне. Точно в момента не се нуждаеше от цинизма и саркастичните му забележки.

Забеляза една купчина захвърлени наблизо циментови блокове, от които бе направена оградата. „Добра идея — реши тя. — Концентрирай се и използвай уменията, получени от обучението в армията.“

Няколко минути по-късно натисна отново с всички сили импровизирания лост и едновременно с това изблъска с крак циментовото блокче в образувалия се отвор между двете врати.

Наведе се, легнала по корем, и се промъкна през тясното пространство, горда от факта, че бе успяла да се справи с нещо, с което Нокс не би могъл.

Озова се вътре.

Покачен на стръмния, полегнал на една страна кран, Нокс искаше Грейс най-накрая да вдигне проклетия телефон. Само преди миг бе видял приближаващи се фарове, които се бяха изгубили при един от завоите на крайбрежния път, идващ от Чунмин Сити. Едно от многото обяснения можеше да бъде, че колата бе отбила от пътя и бе изключила светлините — вероятно в нея бяха двойка тийнейджъри, които търсеха малко извънградска романтика; или пък ченге, което се опитваше да постави капан на пътя; или пък нещо още по-лошо…

Но сякаш напук тя не вдигаше проклетия телефон. И тъй като бе впечатлен от начина, по който тя успя да се вмъкне в сградата, той би я последвал на мига, ако беше сигурен, че ще успее да се пъхне в отвора, който беше направила…

Вместо това Нокс се съсредоточи върху наблюдението на колата, която бе изключила светлините си. Измина минута, две, три…

Нищо не се случваше.

Може би все пак щеше да се окаже, че са били любовници.

Използвайки синкавата светлина от екрана на телефона като фенерче, Грейс влезе навътре в кожарската фабрика. Подмина няколко стоманени колички, които бяха предвидени да се движат по релси по циментовия под. От двете й страни имаше огромни метални контейнери, свързани с тръби. Миришеше на хлор и други химикали, а във въздуха се прокрадваше и непогрешимата миризма на разложението.

Очите й привикнаха към тъмнината и стана по-лесно да се придвижва само на светлината от телефона. Премина под сложна мрежа от издигнати платформи и свързващи ги метални пътеки. В центъра на помещението имаше огромен телфер, под който бяха оставени два мотокара с издадени напред вилици. Зад тях се виждаше склад с десетки наредени един върху друг метални варели.

Усети какво се беше случило тук само от жуженето на мухите и от миризмата на разложено месо, която я удари в носа. Стигна до ъгъла и видя помещение, в което имаше редици маси за разфасоване, наредени под много луминесцентни лампи. На всяка маса имаше отделен комплект от ножове и режещи инструменти, а по пода минаваха отводнителните канали и тръби. Грейс се обърна и потръпна от гледката — най-близката маса явно бе почистена съвсем набързо и мухите се стелеха над остатъците от кости и плът по нея. В краищата на масата, където се намираха отворите за отмиване, имаше засъхнали локви кръв.

Но разкъсаните парчета плат, напоени с кръв, бяха това, което привлече вниманието й. Бяха парчета накъсан памучен плат и деним. Тук определено бе заклан и насечен човек.

Но смъртта на Ксулон Яо бе инсценирана да изглежда така, сякаш бе настъпила след сблъсък с кола. Мъжът не беше заклан.

Грейс се отдръпна встрани инстинктивно, но обувките й се хлъзнаха, тя залитна и посегна да се хване за нещо. Успя да докопа висящата наблизо верига, но я пусна веднага, тъй като усети нещо лепкаво по дланта си. Сигурно бе засъхнала кръв.

Поднесе екрана на телефона по-близо, за да види. Не беше червено или черно, а имаше вид на тъмнокафява лепкава субстанция. Каквото и да беше, стичаше се някъде отгоре и постоянно бе капало на пода, където се беше събрало в гъста локва близо до дренажния сифон.

Побърза да избърше ръката си в една месарска престилка, увесена наблизо, и усети топлината, която веднага плъзна по пръстите й. След това започна да я пари. Чувстваше се така, сякаш плътта й гори.

Втурна се през лабиринта от помещения и машини, свиваше ту вляво, ту вдясно в търсене на мивка. Стигна до помещението, в което се намираха баните и тоалетните, постави ръката си под един от душовете и с коляно вдигна ръкохватката на душа нагоре, но не потече вода.

Побърза да отиде по-нататък и почти заслепена от болка, се спъна в някакви инструменти и празни кутии, захвърлени по пода. Намери една мивка, монтирана на стената, и завъртя кранчето. Струята вода потече почти веднага и Грейс пъхна и двете си ръце под нея. Точно в този момент телефонът иззвъня.

Болката бе твърде силна, за да махне ръцете си от водата. Щеше да му се обади след малко, веднага след като измиеше химикалите от дланите си.

Грабна някакво парче сапун, оставено наблизо, и се опита да направи пяна. Постепенно болката намаля. И двете й длани бяха силно зачервени и подути. Всеки момент кожата й щеше да се сцепи и да потече кръв.