Полицейският капитан свика групата си на оперативка. Униформите им бяха зле скроени и висяха грозно по телата им. В групата имаше три жени, две „стари кучета“, едва навършили тридесет, и една доста привлекателна мацка, която приятно изпълваше униформата си отпред. Шен Деши реши, че тя можеше да го съпровожда в задачата му.

Изслуша доклада на капитана по ситуацията до момента: опасен чужденец беглец, придружаван от китайка; и двамата издирвани за няколко престъпления, включително отвличане, побой и убийство. Полицията на остров Чунмин считаше за сериозен случай кражбата на някоя кокошка и в момента полицаите се удивляваха от мисълта, че щеше да им се удаде възможност да преследват истински престъпници. И то не защото се наслаждаваха на преследването, което си беше самата истина, а защото единственият изход от адска дупка като остров Чунмин бе шансът да спечелят вниманието и благоразположението на някого от шефовете си и да поискат повишение. И деветте събрали се ченгета смятаха, че в момента капитанът им размахва печеливш лотариен билет под носовете им.

Шен реши, че забавянето все пак си струваше. Искаше му се да се подсигури с подкрепата на местната полиция, в случай че нещата тръгнеха в лоша посока, както и очакваше. Освен това се надяваше да хвърли примамка на кучетата и да ги прати в грешната посока, така че да го оставят да прибере наградата си сам или почти сам — изглежда, не беше чак толкова лошо да вземе младата полицайка със себе си.

Петнадесет минути по-късно двамата вече седяха в колата му и тя се хващаше за всяка негова дума, тъй като добре знаеше, че не трябва да пита къде отиват.

— Имам доста връзки в частния сектор — каза й той, знаейки, че с това ще я впечатли. — В случая говорим за една криминална лаборатория, използвана от европейците и американците. Получих информация от тях, преди тя да стигне до американците. Търся кожарска фабрика на острова — такава, която доскоро е работила.

— Кожарска фабрика „Чунмин“ — веднага се досети тя.

— Какво знаеш за нея?

— Починалият ми вуйчо работеше там, докато властите не я затвориха. Закриването на фабриката донесе много трудности и глад за семейството му — каза момичето.

— Сградата е синя, нали? — попита инспекторът. — И се намира близо до вода? — Беше видял записа на монголеца. Предположи, че е близо до вода, защото ръката на оператора бе намерена в реката.

— Същата е — потвърди полицайката.

— Моля те, заведи ме до това място.

— Завийте вдясно при следващата пресечка — упъти го тя.

Шен сви рязко вдясно. Момичето залитна и се опря в него, за да запази равновесие — точно както той искаше.

— Далеч ли е? — попита я.

— На петнадесетина минути извън града.

— Харесват ми устните ти — изрече изведнъж Шен Деши. — Допада ми формата им.

— Благодаря — изчерви се тя и погледна настрани.

Инспекторът я хвана за косата и рязко обърна лицето й към себе си.

— Още повече ще ми харесват, ако са в скута ми — заяви той.

Момичето стана още по-червено, а устните й побеляха от притеснение.

— Нали не искаш да ме разочароваш? — предизвика я той.

Радваше се на уплашения й поглед и усещаше силата на страха, който й всяваше. Останалите офицери постоянно получаваха сексуални услуги, но не и Шен Деши и сега той реши да си навакса пропуснатото. С една ръка спусна облегалката си назад, а с другата придърпа лицето й към скута си.

— Може дори да си спечелиш повишение — обеща й той.

Почти излезе от пътя, докато тя го довършваше. Дясната му ръка се беше спуснала под ризата му, а лявата стискаше волана.

Момичето се пооправи и само минута по-късно изглеждаше така, сякаш нищо не се беше случило.

— Сега ще ме заведеш до кожарската работилница! — нареди й той. — Ще паркирам някъде наблизо, но встрани от пътя. Ти ще останеш да пазиш и да ме уведомиш, ако се случи нещо необичайно.

— Районът е доста отдалечен и там няма никого — каза тя. — След затварянето на фабриката останалите фирми също се преместиха.

— Защо? — учуди се инспекторът. Знаеше, че земята бе прекалено ценна, за да бъде изоставяна с лека ръка.

— Местният комитет на Партията обяви района за бъдещ парк — обясни тя.

— А каква беше истинската причина? — попита той. Нямаше особен смисъл да се строи парк на слабо населен остров.

— Това беше единствената причина, за която съм чувала.

— Кажи ми от какво почина вуйчо ти?

— От заболяване. Имаше рак на кръвта.

— Имаше ли и други заболели? — попита я той.

— Тук трябва да завиете вляво — смени темата тя и посочи с ръка. Шен Деши зави наляво. — Този път води до реката. След това трябва да завиете надясно по крайбрежния път.

— Виждам, че съм избрал правилния партньор — похвали я той. — Добре се справяш.

Момичето се изчерви от гняв и срам.

— Радвам се, че ми се удаде възможност да работя с теб — добави Шен. — Взаимодействието между отделите трябва да се поощрява.

— Тук завийте вдясно — каза тя.

— Добре поработихме заедно, нали? — попита той и проследи с пръст линията на бузата й.