Шрифт:
Лу Хао извърна поглед в същата посока.
По дяволите! От другия край на стената го наблюдаваше обективът на доста голяма видеокамера, придържана от мъж от европеидната раса. А той беше… беше wai guy ren 4 — чужденец!
Лу Хао веднага се спусна по стената, трескаво затърси ключовете от колата си и само след миг се озова в нея. Стига толкова! По-късно на спокойствие щеше да реши как най-добре да се възползва от получената информация. Вероятно щеше да му се наложи да потърси помощ.
4
Чужд, външен, чуждоземен, чужденец (кит.). — Б.пр.
Може би по-късно щеше да отиде в храма и да запали тамян.
Но сега трябваше колкото може по-бързо да се махне оттук, да се върне в Шанхай и с цялото си сърце и душа да се моли и да се надява, че не е бил забелязан.
Четвъртък, 23 септември
1.
16:30 часа
квартал Чаннин
Шанхай, Китай
Лу караше страхотен реставриран мотоциклет с кош, модел CJ-750, със странична седалка, покрита с водонепроницаем брезент. На седалката до него имаше пътна чанта, която само допреди няколко минути бе пълна с пари в брой. И то доста… Пари, които бяха нужни на Лу Хао — Едуард, за да заплати на баща си за собствената си глупава грешка. Но сега чантата беше почти празна, останали му бяха само няколко хиляди юана. Лу отново се съсредоточи върху улицата пред себе си — и най-малкото разконцентриране при натоварения трафик в Шанхай можеше да се окаже смъртоносно.
13… 12… 11…
Жълтата светлина на светофарите в мегаполиса представляваше само светещ брояч, който показва времето до смяната на червеното и зеленото, давайки кратка възможност на многобройните мотористи поне да се сетят, че съществуват правила за движение по пътищата. Не че някой ги спазваше — така или иначе в Шанхай никой не контролираше това.
Лу форсира двигателя на мотоциклета и се наслади на мощния му рев. Звукът привлече и няколко завистливи погледа от шофьорите наоколо.
4… 3… 2…
Стотиците чакащи превозни средства бавно потеглиха. В това упражнение напредваха само най-бързите и силните: водеха мотоциклетите, следвани от скутерите и електрическите велосипеди, а най-накрая бяха колоездачите. Не изсвири нито един клаксон. Всеки знаеше мястото си на пътя.
Лу зави по широкия десетлентов булевард „Янан“, където трафикът рязко се разреждаше. След още няколко завоя мотоциклетът му сякаш се превърна в машина на времето и го пренесе в една друга епоха — в Шанхай такъв, какъвто бе изглеждал преди сто години.
От прозорците на сградите над главата му висеше разноцветно пране, което се развяваше, окачено на бамбукови пръчки, подобно на шарени будистки молитвени флагчета. По улицата имаше повече пешеходци, отколкото превозни средства. Лу намали и двигателят замърка спокойно. Непосредствено пред него някакъв доставчик бе съборил половин дузина пластмасови бидони за вода от скутера си и беше блокирал движението.
Лу зави вдясно по една тясна улица, претъпкана със сергии. Беззъби старци по бели ризи надничаха през прозорците от вторите етажи на сградите и наблюдаваха какво се случва. Отнякъде отекваше весел смях и възгласи при игра на маджонг, примесени с тоновете на разстроено пиано, на което някой се упражняваше да свири Гершуин.
С периферното си зрение Лу долови движение вдясно и щом обърна очи в същата посока, забеляза, че някакъв мъж с наведена глава се е затичал право към него. Беше попаднал в засада, подготвена от съборените туби с вода! В другия си край уличката беше задънена. Лу погледна към пътната чанта на седалката до себе си.
В този миг нападателят го блъсна силно с рамо, Лу изгуби равновесие и падна настрана. Появиха се още двама мъже, които побързаха да го сграбчат. Замаян от удара, Лу усети, че го влачат нанякъде, а миг по-късно непознатите го натъпкаха в задната част на някакъв микробус, където трети мъж залепи устата му с тиксо и пристегна китките му с найлоново въже.
Тогава всички започнаха да крещят едновременно.
Клейт Данър носеше визьора на шлема си за мотор спуснат, за да прикрие европеидните черти на лицето си. Приведе се към дръжките на кормилото, за да смали ръста си — не бяха много китайците, високи метър и деветдесет и с тегло около стотина килограма. Щом видя мъжа, който заплашително се приближаваше отляво на Лу, Данър опита да даде газ, ала в този миг върхът на дясната му обувка се закачи в бронята на мотоциклета. Той инстинктивно се опита да я освободи, но изведнъж изгуби равновесие и мотоциклетът се прекатури настрана, само на няколко метра от микробуса.
Изневиделица във въздуха се появи нунчаку 5 , засилено и свистящо като перка на вертолет, чиито алуминиеви пръчки удариха дясната му ръка. Усети как костта се пречупи. Причерня му от болка.
Вдигна десния си крак, за да се предпази, но второ нунчаку го удари по бедрото. Данър успя да ритне мъжа, който се опита да го сграбчи. Нападателят залитна назад, блъсна се в металната броня на буса и се свлече в безсъзнание.
Моментално го издърпаха в отворената задна част на буса и отвътре се чуха викове на мандарински 6 . Двигателят запали и ауспухът избълва облак изгорели газове. Бусът даде назад и удари Данър. Той рухна, шлемът му издрънча тежко в асфалта и всичко пред погледа му се замъгли…
5
Инструмент за лющене на ориз, който впоследствие бива използван от населението на Китай и Япония като бойно оръжие. Състои се от две гладки пръчки, свързани посредством въже или верига. — Б.пр.
6
Традиционен китайски език; група от диалекти, говорени предимно в северната част на Китай. — Б.пр.