— Благодаря ти, Грейс — каза Праймър.

Тя прие думите му като сигнал, че срещата е приключила, и се изправи.

— Моля… — побърза да я спре Маргарт. — Разбрах, че сте познавали господин Лу.

— Познавам господин Лу — поправи го тя. Грейс бързо погледна Праймър, който й кимна едва забележимо. — Той е по-малкият брат на един много близък мой приятел — продължи тя. — Аз го препоръчах, когато разбрах, че се нуждаете от човек, който да заплаща поощренията от ваше име.

— Имате ли някаква представа къде можем да намерим записките му? — попита Маргарт. — Доколкото разбрах, те могат да се окажат ключови за оцеляването му, както и за това на господин Данър.

— Представа ли? Аз се занимавам с проследяването на пари — такива, които искат да бъдат проследени, и такива, които не искат. Ще започна с най-очевидното, ще продължа с най-вероятното и ще изследвам всички възможности. Проверката е просто процес на елиминиране на вероятности.

— Двамата навярно ще обсъдите това по-подробно, когато се върнете в Шанхай. Сега трябва да решим как да нагласим нещата, така че всичко да изглежда нормално. Грейс, имаш ли някакви идеи? — намеси се Дулич.

— Поправете ме, ако греша — отвърна тя, — но в Китай при всички случаи служител с ранга на обикновен счетоводител няма пряк контакт с изпълнителния директор. Така че ще трябва да намерим достоверно обяснение за характера на срещите ни, което да не буди подозрения. Извинете неуместния ми въпрос, но бихте ли си хванали любовница?

— Какво? — изчерви се Маргарт.

— Ако секретарката или асистентката ви е запозната с факта, че очаквате такава компания, то това би улеснило нещата. Бих ви предложила да играем тази роля… Като всичко ще бъде изцяло платоническо, разбира се.

— Не. Женен съм — заяви Маргарт и завъртя брачната си халка. Сетне добави: — Щастливо при това. А колкото до китайските ни служители…

— Всички те са под ниво вицепрезидент на компанията — допълни Грейс.

Маргарт млъкна и Дулич побърза да се намеси:

— Истината е, че китайските ви служители са невидими в компанията, нали? Американското образование на Грейс ни помага до известна степен, но все пак не е достатъчно добро извинение за това, че ще ви виждат заедно, освен ако двамата нямате и романтични интереси. Това е — заключи той.

— Не може да е чак толкова трудно — мрачно заяви Маргарт.

— По-трудно е, отколкото си представяте — възрази Дулич. — Много е вероятно вече да сте наблюдаван от няколко места с различни интереси — от полицията, похитители, а може би и от пресата. Със сигурност има очи и уши, внедрени и в компанията ви. Вашето евентуално похищение дебне иззад ъгъла.

— Мили боже! Не говорите сериозно, нали?

— През следващата седмица всеки ваш ход ще бъде следен внимателно. Не се съмняваме, че дори и пристигането ви в тази сграда е било проследено.

Маргарт изглеждаше наистина уплашен, докато се взираше в лицата на събеседниците си.

— Нека да ви предложа нещо — намеси се Грейс, след като получи леко кимване от страна на Праймър. — Мога да подам оплакване до отдел „Човешки ресурси“ в рамките на няколко часа след като бъда назначена. Няма да бъде свързано с някакво сексуално посегателство или обида, а може би ще е нещо от финансово естество, като например неизпълнение на трудовия договор. Неудовлетвореност от условията на настаняване? Така господин Маргарт, който ще държи на това да ме запази като служител, ще поиска среща с мен, за да изясни нещата… След тази първоначална среща той ще има възможност да подобри условията ми на настаняване, а впоследствие ще имаме и втори повод да се срещнем лично.

След тези думи Праймър изгледа първо Дулич, а след това и Маргарт.

— Харесват ми жените, които умеят да разсъждават, докато са здраво стъпили на краката си — усмихна се Маргарт.

— По-добре здраво стъпила на краката си, отколкото по гръб — заяви Грейс.

За момент Праймър, изглежда, щеше да я порицае за думите й, но вместо това избухна в смях.

— Грейс е служила две години в армията на Народна република Китай. Това е една важна подробност, свързана с разузнаването, която всъщност я направи изключително подходяща за целите ни. Преминала е през обучение по разузнаване, ръкопашен бой, боравене с оръжие и комуникации — допълни Праймър и й се усмихна. — На работното й място можете да останете с впечатление, че тя е твърде пасивна и въздържана, но насаме ще видите, че е… да кажем, не толкова безобидна — завърши той.

— Добре дошли в нашия екип, госпожице Чу! — каза Маргарт.

— При следващата ни среща — поясни Грейс — имайте предвид, че трябва да се държим така, сякаш се виждаме за пръв път. Може би ще ви уведомят лично за оплакването, което ще подам, но ще трябва да заявите, че не сте в настроение да се занимавате с моите претенции, така че на мен да ми се наложи да положа усилия, за да стигна до вас.

— Разбрано.

Тя се изправи и двамата отново се здрависаха. Той задържа ръката й миг по-дълго от приетото, но Грейс не направи опит да се отдръпне, а внимателно наклони глава на една страна. И за миг изражението й се промени.

— За мен беше чест да се запознаем, сър — заяви тя вместо довиждане и отстъпи крачка назад, а той успя да вдъхне аромата на парфюма й с дъх на сандалово дърво и канела.

Грейс се усмихна и изчака Дулич да й отвори вратата, преди да си тръгне.

16:05 часа

Бан Лунг, Камбоджа

Джон Нокс, целият изпохапан от комари и придружаван от местен водач и шофьор, бе прекарал последните девет дни в пътуване през джунглите на Камбоджа, за да купува сувенири. Багажното отделение на хъмвито 8 му бе претъпкано до тавана с племенни изделия — предимно ръчно издълбани каменни съдинки и предмети от кован бронз. Беше прекарал последните два дни в националния парк Вирачи, откъдето минаваше най-прекият път до Бан Лунг.