— А възможно ли е да са наемници? — попита Грейс. — В такъв случай това, което ти им причини…

— Това би обяснило защо наблюдаваха апартамента на Лу — отвърна Нокс. — Постоянно следят и нас, защото ходихме там. Сигурно смятат, че ти си следващата след Еди, и искат да са сигурни, че ще получат дела си.

— Щеше да е по-лесно, ако просто бяха говорили с мен. Нямаше нужда да ни следят.

— Да, знам — съгласи се Нокс. На него също не му харесваше.

Грейс вече му беше разказала за зеления мотоциклет.

— Значи тези са пребили доставчика от „Шерпа“ — обобщи Нокс.

— Надявали са се да намерят Еди.

— Но и те като нас са заварили само празен склад. Затова са започнали да следят този от „Шерпа“, когато и ние сме се появили на хоризонта. Засега знаят със сигурност, че някакъв американец е пребил двама от тях, а това определено ще ги накара да се заинтересуват още повече от нас.

— Или направо ще станем техни мишени.

Нокс помръдна съвсем леко и лицето му отново се изкриви от болка.

— Бюджетът за подкупите би трябвало да се е увеличил, ако е покривал и плащания към монголците. Твоят господин Данър казваше, че съвсем наскоро имало попълнения в списъка с тъй наречените „поощрения“ — рече тя. — Тези пари сигурно са се отчитали някъде. Годишният финансов отчет на „Бертолд“ може и да ни даде отговорите.

— Винаги има начин просто да попиташ Маргарт за това — каза Нокс.

— Няма откъде да знае чак такива подробности, те не са стигали до него. Вероятно Престън Чи знае нещо.

— Можеш ли да говориш с Чи? — попита Нокс.

— Предпочитам първо да видя фирмените сметки — отвърна Грейс. — Колкото повече знам, с колкото повече сигурна информация разполагам, толкова повече са преимуществата ни.

Това звучеше толкова типично по китайски. Нокс долови раздразнението в гласа й.

— Значи остава да намерим записките на Лу — обобщи той.

— Да. Записките му за поощренията ще отговорят на много от въпросите ни. Освен това неговите данни са важна разменна монета. Който притежава тази информация, който я контролира, той разполага с голяма сила.

— Значи ако не за друго, то трябва да се доберем до нея поне за да я защитим — каза Нокс.

— И да я задържим далеч от останалите — добави тя.

— Съгласен съм…

— Все още чакам господин Маргарт да ми даде сметките от годишните счетоводни баланси. Не знам дали това, че не ми ги дава, е нарочно, или просто забравя. Вероятно има важни причини да не го прави.

— Няма как да го знам — сви рамене Нокс и погледна към раната си. Спеше му се. — Ако трябва да се обзаложа, бих казал, че Дани е успял да се добере до копие от документите на Лу още през първата седмица, когато е започнал да го следи. Данър си е такъв.

— Значи би трябвало да разгледам подробно файловете на хард диска му — отговори Грейс. — Аз съм експерт по такива данни, но за съжаление първо ще трябва да установим дали записките въобще се намират на хард диска.

— Може да потърсим някого, който да ни помогне — предложи Нокс.

— Приятелката ти ли? — попита Грейс с леко раздразнено изражение.

Нокс остана неподвижен, изчаквайки лепилото по раната му да изсъхне.

— Успя ли да вземеш бира? — смени темата той.

Грейс отиде до чантите с покупки и се върна с две бутилки. Казаха си наздраве и отпиха.

— Трябва да се опитам да се видя с Престън Чи, както и с господин Маргарт, ако е възможно — каза Грейс.

— Събота е — напомни й Нокс.

— Докато нещата не приключат, те и двамата ще са на работните си места — възрази тя.

— Трябва много да внимаваш…

— Да, разбира се. Ще гледам да стоя колкото може по настрана.

— Засега имаме три различни групи, с които се занимаваме: монголците, момчетата на Йонг Ченг и това правителствено ченге Шен. Това прави доста хора, които евентуално следят под лупа всеки твой ход.

— Наясно съм — отвърна тя.

Харесваше му начинът, по който тя извиваше шията си, докато отпиваше от бирата.

— Аз обаче ще съм единственият, който ще ти пази гърба на влизане и излизане. Само това е шансът ни да забележим хората, които те следят.

— Ще уговоря срещата някъде навън, далеч от офиса — каза Грейс. — Ще отида по-рано и ще си тръгна доста след това.

Поколеба се дали да й припомни, че заради предишната й грешка ги нападнаха в тясната уличка. Знаеше, че Грейс нямаше нужда от подобни намеци, но въпреки това не успя да се въздържи: