— В такъв случай можеше да отидеш направо на пристанището — отбеляза Нокс.

— Можело, трябвало… — раздразнено повиши глас Дулич. — Приоритет в момента е хард дискът на Дани.

— Получи ли SIM картата, която ти изпратих?

— Да — кимна Дулич. — Твоят човек е провел няколко разговора с друг предплатен номер на „Чайна Мобайл“. Първоначално решихме, че е възможно този, на когото се е обаждал, да е бил мозъкът на операцията.

— Похитителите не са монголците. Те са на страната на тези, които са вземали подкупите — отвърна Нокс.

— Интересно! — възкликна Дулич.

— По-късно са се включили в играта.

— Ами каквото и да значи това, човекът, който е получил тези обаждания, изглежда всеки ден е докладвал на някого в Пекин. Може би на някого от Партията? Или от правителството? А може и на някой голям бизнесмен… Кой, по дяволите, да знае! Но сега това е приоритет за теб и мен.

— Искаш да кажеш, че монголците може да са наети от някой висш чиновник в Пекин? — попита Нокс.

— Или просто са посредници при предаването на подкупите — предположи Дулич.

— Звучи ми логично.

— Проследяваме GPS устройствата и на двата телефона — на този от Пекин и на шанхайския, който очевидно му е докладвал всеки ден.

На Нокс му просветна, че това вероятно ги доближаваше до истината защо Дулич си беше направил труда да дойде дотук.

— Проследяваш ли ги? Добре че ми го каза, без да те питам — отбеляза Нокс.

— Този тип от Пекин е достатъчно умен да изключва телефона и да го държи така през повечето време. По този начин проследяването зацикля. Този от Шанхай не е толкова умен. Искаш ли да се запознаеш с него? — попита Дулич и подаде айфона си на Нокс. — Виж синята точка, той се намира в горната част на този квартал.

Нокс се вгледа за известно време в движещата се карта.

— Успял си да проследиш монголеца? И кога точно смяташе да ми кажеш? — попита.

— Той дойде право тук в момента, в който ти пристигна — отговори Дулич. — Наблюдавах как точката прекосява почти целия град.

Нокс се опита да вникне какво ли можеше да означава това.

— Сигурно те е проследил. Възможно ли е? — попита Нокс.

— А ти с такси ли дойде дотук? — заинтересува се и Дулич.

— Закъснявах — отговори Нокс, а в гласа му се четеше явна изненада.

— Знаем, че този тип има връзки в Пекин, нали? Всъщност ти доста ни помогна, като нивото, до което стигат тези връзки, се потвърди. Той не те е проследявал, Нокс. Човекът просто се беше запътил насам, а това ще рече, че онзи от Пекин има достатъчно контакти, за да накара шанхайските таксита да се оглеждат за теб.

— А това, че няколко пъти се натъквах на монголците — продължи мисълта му Нокс, — означава, че ченгетата са се свързали с Козловски в Консулството и са докладвали за американец, издирван за нападение.

— Значи така са те проследили. Звучи логично — съгласи се Дулич. — Свалили са лицето ти от записите на уличните охранителни камери, дали са снимката на шофьорите на таксита в града и ето те и теб! От сега нататък ще си държа шапката ниско нахлупена.

Някакъв възрастен китаец влезе в помещението при тях, загреба малко буболечки от един контейнер, изсипа ги в найлонова торбичка и си тръгна, без да каже нищо.

— Ами този? — попита Нокс и посочи движещата се синя точка. — Ще трябва да му се измъкна.

— Мислех си, че няма да попиташ — засмя се Дулич.

13:20 часа

Луксозен жилищен комплекс Кингланд Ривърсайд

квартал Пудон

— Чудех се дали вече си обядвала? — попита Грейс по подсигурената линия на айфона, въпреки добре да знаеше, че асистентите на Маргарт рядко излизаха в обедна почивка, освен за някое бързо хапване до ъгъла.

Реши, че обядът й с Маргарт и Чи можеше да се смята за равен резултат: не беше пълен провал, но не успя и да постигне това, на което се надяваше. С известна доза късмет можеше да манипулира Селена така, че да придобие известно предимство. Все пак в манипулациите Грейс се бе учила от най-добрата в жанра — от своята майка.

— Все още не — отговори Селена Минг от другия край на линията. — Днес съм много натоварена.

— Мислех си, че ще искаш да видиш апартамента ми.

Последва миг колебание.

— Да! С удоволствие! — долетя въодушевеният възглас на асистентката.

— Аз ще си взема хапване за тук, за да мога да се съсредоточа върху някои счетоводни сметки, които лично господин Маргарт ме помоли да направя. Ти ще искаш ли суши? — попита Грейс. За служител като Селена екстравагантна поръчка за обяд в офиса представляваше храната от KFC, а поради високата си цена сушито се считаше за крайно изтънчено.