Дулич му показа снимките на двамата похитени и му разказа на дълго и на широко за отвличане в Китай, при което се споменаваше името на някой си Едуард Лу.

— Бях назначил човек, който да следи Лу, но той също беше заловен. Взеха го за заложник заедно с него. Беше Данър. — Дулич разгърна ксерокопираната бележка с искането за откуп и я подаде на Нокс. — Това пристигна в офиса на една строителна фирма като част от обедните пратки до изпълнителния директор. Името му е Маргарт, а строителната компания се казва „Бертолд“.

Нокс погледна бегло бележката и отново се обърна към Дулич.

— Не се интересувам — излъга той, — независимо какво или колко ще ми предложиш.

— Заедно с бележката са му били предадени и клечки памук с ДНК проби и една снимка. Трябва ни база за сравнение.

— ДНК-то на Дани ли? — попита Нокс.

— Да.

— Опитай да се свържеш с Пеги.

— Гледаме да не замесваме съпругите, докато не сме съвсем сигурни — отвърна Дулич.

— Това честа практика ли е? — попита Нокс. — Имам предвид изпращането на проби с ДНК.

— Не. На нас поне ни се случва за пръв път.

— Значи са младежи — заключи Нокс.

— Да, така е…

— Спомена, че имате и снимка — припомни Нокс.

— Ти чувал ли си за „Фотошоп“? Трябва ни ДНК проба. Това е Данър.

— Тогава не мога да ви помогна.

— Това е Шанхай — продължи Дулич в опит да обясни ситуацията, — а ти нали работиш извън Шанхай?

— Понякога.

— Но имаш шест пътувания дотам само за последните четиринадесет месеца — продължи Дулич.

Нокс го изгледа преценяващо за момент и реши, че новото назначение на Дулич му дава достъп до твърде много информация.

— Харесвам Китай — заяви той.

За повечето хора на пръв поглед Нокс приличаше на номад по душа, но много малко от тях бяха запознати в действителност с това, което правеше. Когато не му се налагаше покрай търговията да живее на палатка в някое затънтено село, обикновено хотелите и мотелите бяха негов дом. У дома, в Детройт, Томи беше този, който се занимаваше с управлението на фирмата им за онлайн продажби, без да подозира, че идващите в къщата им хора бяха всъщност платени домашни помощници, наети от Нокс да го наблюдават и обслужват, докато той работеше като снабдител и обикаляше надлъж и нашир по света — в Азия, от Средния изток до Източен Китай и от Южна Америка до Източна Европа.

След смъртта на баща им преди три години Нокс бе получил пълно попечителство и носеше отговорност за Томи. Беше изоставил високоплатената си и високорискова работа и бе започнал да ръководи търговска фирма, като постепенно бе успял да привлече и брат си в това. Засега двамата се справяха добре.

— Какво ще кажеш за искането за откуп? — попита Дулич.

Нокс огледа копието по-внимателно.

— Писано е с лявата ръка и пишещият е на не повече от тридесет.

— По какво съдиш за това? — заинтригува се Дулич.

— Писането на китайски с опростени йероглифи е започнало около 1920-а година, но се е наложило масово едва към средата на петдесетте и през шестдесетте. Този йероглиф — посочи Нокс и очерта знака с върха на пръста си — е променен по-скоро и са започнали да го преподават в училищата едва в края на осемдесетте. По това съдя за вероятната възраст на този, който го е писал. Колкото до калиграфията, по начина на изписване на опашките си личи, че е правено с лявата ръка. Това с мастило ли е писано, или с молив?

— С молив.

— По това как са свързани отделните линии и удебеляването им предполагам, че моливът е бил механичен. Срещат се доста често в Китай, но може би пишещият вероятно работи като чертожник или инженер, или пък се занимава с броене и засичане на сметки. Колкото до датата — осми, изписана е с арабска цифра, а не с китайския символ. Интересно защо не е написана на китайски? — Нокс плъзна листа обратно по масата към Дулич. — Но ти вече знаеше всичко това.

— Не всичко… Трябваш ми, Нокс. Данър има нужда от теб. Търсим негов косъм, някоя стара негова самобръсначка, каквото и да е, от което може да се извлече ДНК за разпознаването му.

Когато за пръв път се запозна с Дулич в Кувейт, Нокс първоначално реши, че е от типа мъже, които си падат единствено по вкусното хапване и четат само съдържанието на шампоаните в банята, докато седят на тоалетната чиния. Но с времето Нокс откри, че той е далеч по-интелигентен и с доста по-широки интереси, отколкото изглеждаше. Сега Дулич разполагаше с ресурсите на голямата охранителна компания „Ръдърфорд Риск“, а фирми като тази работеха подобно на частно ЦРУ или АНС 9 . Нокс добре знаеше, че не трябва да се замесва с техните операции.