Шрифт:
— Не знам — промълви тя.
Повярва на отговора й. Беше запознат с действието на опиата „Рохипнол“.
— А фризьорският салон? — попита той.
— Компютърни файлове.
— Какви точно?
— На Excel.
— Чужденецът ли държи файловете? — попита Мелсчой.
Погледът й отново се отнесе някъде в пространството.
Губеше я.
— Джон Нот — промълвиха устните й.
— Джон Нот?
Виждаше, че силите й бяха на привършване. Притвори клепачите й. Докосна сънната й артерия и долови слаб пулс. Вдигна от пода захвърлените й панталон и чанта, от която се изсипаха купчина банкноти. Взе чантата. Преряза тиксото, което пристягаше ръцете й, преметна момичето на рамо като чувал и пое към мотоциклета си.
Закара я до най-близката автобусна спирка и я сложи да седне на пейката, покривайки скута й с панталона. Закопча ризата й, доколкото можа. Потупа я дружески по бузата и я остави там, като почти се изкуши да й благодари за информацията.
16.
22:15 часа
квартал Хонгяо
Шанхай
— Надявам се новините да са добри — каза Алън Маргарт, посрещайки Грейс на вратата на къщата си.
„Елегантните градини“, затвореният комплекс за чужденци, намиращ се в квартал Хонгяо, приютяваше няколко десетки триетажни имения, разположени сред пищни градини.
Грейс бе съобщила за посещението си още при влизането през портала към затворения квартал и бе принудена да изчака, за да разбере дали Маргарт щеше да я приеме. В момента погледът му съсредоточено я изучаваше.
— Извинявам се, господин Маргарт — започна тя, — но въпросът е спешен.
Въпреки нежеланието си, той я покани да влезе. Някъде от вътрешността на къщата се чуваше звукът от включен телевизор. Към тях се приближи красива жена на средна възраст, облечена в бял ленен панталон и ефирна морскосиня риза. Маргарт я представи като Лойс — съпругата му, а за Грейс спомена само, че е една от служителките му.
— Скъпа, моля те, донеси ни чай — обърна се той към съпругата си.
Заведе Грейс в дневната, препълнена с лавици с книги и експонати от азиатското изкуство. Кушетката, на която й предложи да седне, носеше символа на ин-ян и беше на повече от двеста години. Самият той се настани в кожения стол от другата страна на ниската индийска масичка за кафе, изработена от стъпало на слон.
— Може ли да говоря свободно? — попита Грейс.
— Да, къщата е сигурна — отвърна Маргарт.
— Двамата със сътрудника ми — започна тя, избягвайки да спомене името на Нокс — открихме и взехме счетоводните записи на Едуард Лу за поощренията.
За момент Маргарт сякаш не схвана за какво говореше тя, но след това възкликна:
— Отлично!
Тя разтвори свитите си пръсти и му показа флашката, а след това отново я стисна в юмрук.
— Ще ви го предам заедно с кодовете за дешифриране на информацията веднага щом ми кажете каква е била причината за пътуването ви до остров Чунмин — изрече решително тя, въпреки че това не беше част от плана на Нокс.
— Моля? — не можа да повярва на думите й Маргарт. Той явно се притесни.
— Остров Чунмин — повтори Грейс.
— Познавам мястото… — уклончиво отговори Маргарт.
— Посетили сте го заедно с Престън Чи на 27 септември. Трябва да знам защо. Това е жизненоважна информация, ако искаме да спасим заложниците.
— Напомням ви, че на практика сте мой служител — едва продума Маргарт. — Ако искате да се обадя на Брайън, с удоволствие ще го сторя. Изнудването не е най-доброто решение в случая.
— По време на обяда ни прегледах основанията за двукратните плащания от по двеста хиляди долара, но ударих на камък. Двамата с господин Чи сте посетили остров Чунмин след първото плащане, което не е отразено никъде в записките на господин Лу за поощренията около строежа на „Ксуан Тауър“. А защо не е било направено? Второто подобно плащане според вашите собствени данни предшества отвличането на Лу само с няколко часа. Това също се нуждае от обяснение.
Лойс Маргарт пристигна с чая, наля им две чаши и се обърна, за да излезе.
— Двамата с колегата ми сме следени — каза Грейс, поглеждайки към съпругата на Маргарт, която спря, за да чуе. — Апартаментът ми е под постоянно видеонаблюдение. Не мога да се върна там. Няколко пъти ме проследяваха на излизане от работа и вече не мога да рискувам да ходя в офиса. Всъщност вече не рискувам да отида където и да било — подчерта тя. — Един от колегите ни бе вкаран в болница след предизвикана катастрофа. Предполагам, че всичко това е свързано с файловете на тази флашка и вероятно с вашето пътуване до остров Чунмин, когато сте били придружен от Престън Чи.
— Какво става, Алън? — обърна се Лойс към съпруга си.
Маргарт погледна към жена си, давайки й явно да разбере, че иска да ги остави насаме.
— Всичко е наред, скъпа. Благодаря ти за чая — опита се да я отпрати той.
— Ако ви трябва нещо, само се обадете. — Лойс кимна към Грейс и излезе.
— Не виждам как е възможно пътуването ни да е свързано с отвличането… — започна да говори припряно Маргарт.
— Тогава нека просто да допуснем, че е така.
— Как разбрахте?