01:15 часа

Крайбрежният булевард

— Какво неочаквано удоволствие! — приветства я Йонг Ченг на шанхайски, когато Грейс пристигна.

Тя пъхна ръка в чантата си и извади флашката.

— Това са счетоводните записи на Лу — отвърна тя на мандарински, тъй като намираше шанхайския диалект за твърде груб и недодялан за водене на бизнес преговори.

Очите на Йонг Ченг светнаха от задоволство. Обикновено в погледа му се четеше известно превъзходство и той изглеждаше така, сякаш се интересува от случващото се, но никога не бе твърде въодушевен от него.

— Да не би да се предполага, че трябва да знам за какво говорите? — попита той.

— Вероятно не — отвърна Грейс, прибирайки флашката обратно в чантата си. — И тъй като не знаете, бих предложила да обсъдим нещата по друг начин. Да речем просто, че съдържанието на флашката е кодирано с доста добър код, а разшифроването му изисква да се обадя на един човек от точно определен телефон в точно определено време. И при всички положения това не може да стане днес преди обяд — уточни тя.

— Да предположим, че мога да се досетя какво имате предвид под „счетоводството на Лу“ — кимна Йонг Ченг и се усмихна.

Грейс затвори чантата си и магнитчето на закопчалката изщрака.

— Ще очаквам вашето предложение при наддаването, но за сума, не по-малка от сто хиляди долара, до девет часа сутринта. Доставката й трябва да стане преди обяд — каза Грейс.

Йонг Ченг се ухили като котарак.

— Така ли? — попита той. — Нали ви предупредих за работата с Маргарт? Трябваше да приемете моето предложение.

— Може би не е твърде късно за това — отвърна Грейс.

— Продаването на фирмени тайни е наказуемо деяние, госпожице Чу — предупреди я той.

— Както и купуването им — напомни му кратко тя и се огледа из офиса. — А заради записващите устройства, с които вероятно е претъпкано това място, ще кажа само, че вие бяхте този, който нарече тези файлове „фирмени тайни“, а не аз. Доколкото знам, данните не са собственост на дадена фирма, а са частна собственост на Едуард Лу. Той ми е осигурил достъп до тях, а самият Лу в момента е в плен и силно се нуждае от средства, за да бъде гарантирано безопасното му освобождаване.

Йонг Ченг усети как по челото му избиха ситни капчици пот. Ако камерите не записваха, можеше да смаже тази змия! Тя му беше докарала само проблеми.

— Това, което искате, е… Невъзможно е огромно количество чуждестранна валута да бъде събрано за толкова кратко време… Вероятно юаните също могат да свършат работа?

— Само щатски долари — заяви категорично Грейс. — Предложилият най-висока оферта печели. В девет сутринта.

— Сто хиляди? За толкова ми трябва поне седмица, дори две. Банките… Нали се сещаш? — продължи той. — А до днес на обяд… Абсурд!

— До обяд — каза тя и се изправи. — Катрин има телефона ми.

— Тя ще ви покаже пътя до изхода.

— Ще очаквам обаждането ви — рече Грейс на излизане.

— Стъпвайте внимателно, госпожице Чу. Поемате голям риск.

— Bu ru hu xue yan de hu zi — отвърна тя, което буквално означаваше: „Как можеш да заловиш тигърчетата, без да влезеш в леговището на тигъра“.

— Колко точно са другите наддаващи? — поинтересува се той.

— Достатъчно.

— При същите условия ли?

— Ще приемам наддавания до девет часа сутринта. Парите трябва да са доставени в кеш до обяд — кимна Грейс. — А ако бъда проследена на излизане оттук, отпадате от наддаването. Повярвайте ми, мога да разбера дали ме следят — заключи тя.

Той я изгледа преценяващо през полупритворените си подпухнали клепачи. Грейс сви рамене, обърна се и излезе от офиса, без да му даде време да изпита задоволство от случилото се.

02:10 часа

квартал Чаннин

Шанхай

Грейс приготви малко замразено свинско със сос в микровълновата и двамата с Нокс хапнаха на балкона на тайната квартира. Пиха и бира. Гледката пред тях не беше очароваща — само редици от проснато пране.

— Облечен си изцяло в черно — каза Грейс. — Целият си потен и очите ти са кървясали от недоспиването и превъзбудата.

— Както и твоите — отвърна Нокс.

— Видя ли го? — попита тя. — Монголецът там ли беше?

— Кажи ми какво стана с Маргарт и с Йонг Ченг — смени темата той.