Може би доктор Хайли вече е насрочил нова консултация на Ванджи, но Една щеше да й позвъни, за да бъде сигурна. Бързо набра номера на семейство Луис. Телефонът иззвъня веднъж, два пъти.

Обади се мъжки глас.

— Домът на семейство Луис.

— Госпожа Луис, ако обичате — заговори Една с школувания в училището за секретарки глас — делови, ведър и приветлив. Запита се дали разговаря с капитан Луис.

— Кой се обажда?

— От клиниката на доктор Хайли. Искаме да насрочим следващата консултация на госпожа Луис.

— Един момент.

Беше сигурна, че някой затисна слушалката. Приглушени гласове размениха реплики. Какво ставаше? Възможно беше на Ванджи да й е прилошало. В такъв случай доктор Хайли трябваше да бъде уведомен незабавно.

Гласът от другата страна прозвуча отново:

— На телефона е детектив Кънингам от областната прокуратура. Съжалявам, но госпожа Луис почина внезапно. Можете да уведомите нейния лекар, че някой от нашите служители ще го потърси утре сутринта.

— Госпожа Луис мъртва? — Гласът на Една прозвуча като отчаян вопъл. — За бога, какво се е случило?

Настъпи мълчание.

— Изглежда се е самоубила. — И връзката беше прекъсната.

Една остави бавно слушалката. Не е възможно. Просто не е възможно.

Пациентките за два часа пристигнаха едновременно — госпожа Волмър за доктор Хайли и госпожа Лашли за доктор Фукито. Една ги поздрави автоматично.

— Добре ли си, Една? — попита с любопитство госпожа Волмър. — Изглеждаш разстроена от нещо.

Тя знаеше, че госпожа Волмър понякога разговаряше с Ванджи в чакалнята. Беше й на езика да сподели с нея, че Ванджи е починала. Но някакво вътрешно чувство й подсказа, че първо трябва да уведоми за това доктор Хайли.

Пациентката за един и половина излезе от кабинета. Гласът му прозвуча по интеркома:

— Изпратете ми госпожа Волмър, Една.

Тя се взря в двете жени. Нямаше начин да му каже каквото и да било, без да бъде чута.

— Докторе, мога ли да вляза при вас за момент, ако обичате? Бих искала да ви съобщя нещо — прозвуча толкова делово. Беше доволна от начина, по който се владееше.

— Разбира се. — Не му стана особено приятно. Хайли беше някак изплашен, но въпреки това любезен. Беше го усетила още предишната вечер.

Тръгна бързо по коридора, доколкото й позволяваше масивното тяло. Когато почука на вратата на кабинета му, вече дишаше тежко. Той каза:

— Влезте, Една. — В гласа му прозвуча едва сдържано раздразнение.

Тя плахо отвори вратата и пристъпи в кабинета му.

— Докторе — започна незабавно, — реших, че ще искате да научите. Току-що се обадих на госпожа Луис, Ванджи Луис, за да уговорим следващия час за консултация. Предупредихте ме, че държите да я преглеждате всяка седмица.

— Да, да. И, за бога, Една, затворете тази врата. Гласът ви кънти из цялата болница.

Тя незабавно се подчини и като се мъчеше да говори тихо, продължи:

— Докторе, когато позвъних у тях, ми се обади някакъв детектив. Каза ми, че Ванджи се самоубила и че утре сутринта ще ви потърсят.

— Какво е направила госпожа Луис? — Беше шокиран.

Сега, когато вече можеше да говори, думите й идваха една през друга и рукнаха от устата й като порой:

— Снощи тя беше толкова разстроена, нали, докторе? Искам да кажа, че и двамата го забелязахме. Начинът, по който ми говореше и по който се държеше… сякаш нищо вече не я интересуваше. Но вие трябва да сте го разбрали. Помислих си, че сте ужасно внимателен, когато ви видях снощи да я карате у тях. Опитах се да ви махна, но вие не ме видяхте. Тъй че, предполагам, вие най-добре знаете колко беше разстроена.

— Една, с колко хора си говорила за това?

В тона му прозвуча нещо, което ужасно я напрегна. Смутена, тя избегна погледа му.

— С никого, сър. Аз самата току-що го научих.

— Не си обсъждала смъртта на Ванджи Луис с госпожа Волмър или с някой друг на регистратурата?

— Не… не, сър.

— А с детектива по телефона?

— Не, сър.

— Една, утре, когато дойде полицията, ще им разкажем всичко, което знаем за психическото състояние на госпожа Луис. Но сега ме слушай внимателно. — Той насочи пръст към нея и се наклони напред. Несъзнателно тя отстъпи назад. — Не желая да споменаваш името на госпожа Луис пред никого… пред никого, чуваш ли? Госпожа Луис беше изключително невротична жена с лабилна психика. Но фактът е, че самоубийството й се отразява много зле на репутацията на нашата болница. Какво смяташ, че ще излезе по вестниците, ако се разбере, че е била моя пациентка? Освен това категорично ти забранявам да клюкарстваш на регистратурата с други пациентки, част от които едва успяват да задържат плода, който носят. Разбираш ли ме?

— Да, сър. — Една се разтрепери. Трябваше да е наясно, че според него тя вече е клюкарствала за това.

— Една, ти харесваш ли работата си?

— Да, сър.

— Една, не обсъждай с никого… подчертавам — нито дума по случая Луис. Ако разбера, че си го споменала, с работата ти тук е свършено. Утре ще говорим с полицията, но само с тях. Психическото състояние на госпожа Луис е поверително, ясно ли е?

— Да, сър.

— Тази вечер ще излизаш ли с приятелки? Знаеш каква ставаш, когато пийнеш.