— На моите пациентки се забранява да пушат и да пият алкохол по време на бременността — беше заявил той пред журналистката от „Нюзмейкър“. — От тях се изисква да спазват специфична диета. Много от тези така наречени ялови жени ще имат бебето, което толкова желаят, стига да покажат същата всеотдайност като спортистите по време на тренировки. Повечето от дългосрочните здравни проблеми днес щяха да бъдат преодолени напълно, ако майките не ядяха неподходяща храна и не се подлагаха на неправилно лечение. Имаме живия пример за това какво причини талидомидът 6 на много нещастни жертви. Признаваме, че една бъдеща майка на режим със силни лекарства може да роди бебе наркоман. Майка, пристрастена към алкохола, често дава живот на дете със забавено умствено, физическо и емоционално развитие. Но какво да кажем за многобройните проблеми, които считаме просто за човешка орис… Бронхит, дислексия 7 , свръхнапрегнатост, астма, увреден слух и зрение? Вярвам, че мястото да се отхвърли всичко това не е лабораторията, а утробата на майката. Няма да приема пациентка, която не желае да се съобразява с моите методи. Мога да ви покажа десетки жени с по няколко спонтанни аборта, които аз съм лекувал и които вече имат деца. Още много биха могли да изпитат същата радост, ако проявяваха готовност да променят навиците си. Много други щяха да забременеят и да родят, ако не бяха толкова затормозени емоционално, в резултат на което практически носят в себе си психически противозачатъчни средства, много по-ефикасни, от който и да е медикамент по аптеките. Това е същността, основата на проекта за майчинство, реализиран в болницата „Уестлейк“.

Репортерката от „Нюзмейкър“ беше впечатлена. Следващият й въпрос обаче беше провокиращ.

— Докторе, не е ли факт, че сте обект на критика заради прекомерните такси, които вземате?

— Вие ги определяте като „прекомерни“. Таксите, които аз вземам, като се изключат разходите за почти спартанско съществуване, се влагат в болницата и за обезпечаване на изследванията върху предродилния стадий.

— Докторе, не е ли факт, че голям процент от вашите пациентки са жени, които неколкократно не са успявали да износят плода, въпреки че са спазвали стриктно програмата ви… и са ви платили десет хиляди долара плюс всички болнични и лабораторни разходи?

— Би било безумие от моя страна да твърдя, че мога да доведа всяка трудна бременност до успешно раждане. Да. Имал съм случаи, когато желаната бременност започва, но впоследствие бива преустановена от спонтанен аборт. След няколко такива случая аз предлагам на пациентката да си осинови дете и помагам за уреждането на формалностите.

— Срещу заплащане.

— Госпожице, предполагам, че за интервюто с мен вие също ще получите хонорар. Защо не използвате времето си за работа на доброволни начала?

Беше глупаво да напада репортерката по този начин, да предизвиква враждебност, да й дава основание да го дискредитира, да се задълбава прекомерно в миналото му. Каза й, че преди да се ожени за Уинифред, е работил като началник на гинекологично отделение в Ливърпул. Но, естествено, не изкоментира болницата „Крайст“ в Девън.

Следващият въпрос на интервюиращата целеше да го хване в капан.

— Докторе, вие правите аборти, нали?

— Да.

— Това не е ли недопустимо за акушер-гинеколога? Да се опитва да спаси един зародиш и да унищожи друг?

— Аз се отнасям към утробата като към люлка. Презирам аборта и съжалявам за мъката, на която ставам свидетел, когато при мен идват жени, които нямат никакъв шанс да забременеят, защото са правили аборт и утробата им е била пробита от некадърни и престъпно небрежни лекари. Мисля, че всички… в това число и мои колеги, ще бъдат удивени да научат колко много жени са се лишили от надеждата за майчинство, защото поне веднъж са взели безразсъдното решение да прекъснат това майчинство с аборт. Искрено желая всяка майка да износи своето бебе до успешно раждане. А на тези, за които в даден момент бебето е нежелано, мога поне да дам възможност, когато поискат, наистина да бъдат в състояние да родят свое дете.

Това негово становище беше добре прието. Отношението на репортерката се промени.

Той свърши да се храни. Облегна се назад и си наля още вино. Чувстваше се удобно и приятно. Законите се променяха. След няколко години щеше да бъде в състояние да обяви своя гений без страх от съдебно преследване. Ванджи Луис, Една Върне, Уинифред, Клер… те всички щяха да бъдат просто гола статистика. Следата щеше да бъде изстинала.

Впери поглед във виното, отпи, наля си нова чаша и отново отпи. Чувстваше се изморен. За утре сутринта имаше насрочено цезарово сечение — още един тежък случай, който щеше да допринесе за репутацията му. Бременността протече тежко, но плодът имаше ясни сърдечни тонове. Раждането трябваше да премине успешно. Майката беше от изтъкнатата фамилия Пейн. Бащата, Делано Олдрич, беше служител във фондацията на Рокфелер. Това семейство беше от онези, чиято поддръжка щеше да има огромно значение, ако скандалът в Девън някога отново излезе наяве.

Оставаше само една пречка. Беше донесъл вкъщи документацията на Кейти де Мейо. Сега щеше да започне да подготвя другата папка, която щеше да предостави на полицията след нейната смърт.

Вместо онова, което му беше разказала за продължителен и обилен мензис през последните няколко години, той щеше да запише: „Пациентката се оплаква от чести и спонтанни кръвоизливи, без връзка с месечния й цикъл.“ Вместо известна рехавост на стените на матката, очевидно наследствен белег, състояние, което може много лесно да се коригира с един най-обикновен кюртаж, той щеше да запише, че са установени признаци на васкуларни 8 смущения. Вместо малко по-нисък хемоглобин, щеше да отбележи, че хемоглобинът й хронично варира в рисковата зона.

Отиде в библиотеката. Папката с етикет Катлийн де Мейо, която бе донесъл от кабинета си, лежеше на бюрото му. Взе от чекмеджето нова папка и нанесе отгоре й името на Кейти. В продължение на половин час работи без прекъсване, като се консултираше с оригиналната папка за информация относно анамнезата 9 . Накрая беше готов. Щеше да отнесе новата папка обратно в болницата. Добави още два абзаца към документацията от кабинета си, онази, която щеше да прибере в стенния сейф, след като приключи.