Монтезано почесва носа си под очилата, преди да отговори:

– Черният дроб липсва.

– Какво?

Патологът повтаря изречението по-бавно:

– Черният – – дроб – липсва.

– Сигурен ли сте.

– Майоре, разбира се, че съм сигурен. – Патологът поглежда Вито с най­-оскърбеното изражение на света. – Много добре знам как изглежда черният дроб и ви уверявам, че няма грешка – няма го. Изваден е.

6 Патоанатомия. Лаборатория за анализи. Морга – б. пр.

13

ХОТЕЛ „ЛУНА БАЛИОНИ“, ВЕНЕЦИЯ

От прекалено многото вино на Том му се вие свят и крайниците му са приятно омекнали. Напрежението от последните дванайсет часа бързо се разсейва, както и съмненията, ако е имал такива, за мястото, където се намира – легнал по гръб на легло, по-голямо, по-меко и по-скъпо от всяко, което е виждал досега.

В стаята ухае на цветя. От двете страни на огромното легло са поставени малки вази с лилии. Отнякъде се чува шуртене на вода. Не от чешма, а от душ. Пуснат е силно и струята шумно се стича по мраморните стени на душ кабината. Когато шуртенето спира, Том сяда в леглото и вижда Тина да се приближава към него в хавлия, която изглежда твърде голяма за нея. Тя тръсва русата си коса, за да я освободи от кърпата, с която я е вързала, и става още по-прекрасна. Очите са изпълнени с нежност, която стопява всичките му задръжки.

– Хайде! Ела да те изтъркаме.

Тя го дръпва за ръката и го повежда към банята. Стаята като че ли се разклаща. Светлината е прекалено ярка. Тина сръчно натиска ключа и изгася лампите на тавана; оставя само мекото сияние на електрическите свещи над умивалника. Том започва да разкопчава ризата си. Тина го целува по врата и бутва ръцете му встрани. Разкопчава копчетата и дрехата пада от раменете му. Устните докосват неговите. Том усеща как ръцете разкопчават катарамата на колана му и панталонът се свлича по стегнатите му бедра. Ръката се плъзга по краката му и мускулите му се стягат и потрепват като змии под коприна. Сърцето на Том бие силно, сякаш изстрелва нетърпението му към нейното тяло. Тя пъха палци под ластика на боксерките му. Ръцете му разтварят хавлията . Ароматът, топлината и докосването на кожата го наелектризират. Тина се дръпва и го целува. Кратки страстни целувки, които възпламеняват устните му. Задържа го на разстояние – така, че зърната съблазнително да го докосват. Том хваща гърдите , задържа ги в дланите си, сякаш му е дала нещо свещено. Не разбира тези нови усещания – не иска да ги разбере. Дори кожата го обърква – нежна, но и стегната. Всичко е водовъртеж на противоречия. Нерепетиран танц.

Тина оставя хавлията да се свлече на земята и го прегръща, докато той се освобождава от оплетените панталон, бельо, чорапи и обувки. Двамата влизат в изпълнената с пара кабина. Горещата вода облива косата и кожата му.

Том понечва да каже нещо, но тя поставя пръст на устните му и го кара да замълчи. Отново го целува. Този път по-страстно.

Танцът се забързва. С непознато за него темпо. Такт, който Том не може – и няма – да забави.

Тя протяга ръка между краката му и го гали.

Той я прегръща през кръста, поколебава се за момент на границата между два свята – онзи, който току-що е напуснал, и този, в който се кани да се гмурне – и в този момент тя го поставя в себе си.

Тина обгръща тялото му със своето и пренася ума му в пространство и време, за които дълго се е старал да не мисли, дори да не сънува. Тялото му се разтърсва, докато тя се движи срещу него, притиска го и го прегръща.

Усеща биенето на сърцето с гърдите си, чувства члена си твърд, дълбоко в нея. Ръцете обхождат широкия му гръб, пръстите се забиват в кожата му и тя се разтреперва, почти се превива на две.

Том сграбчва краката и я вдига. Коленете се стягат като менгеме през кръста му. Тя увисва на врата му и вълни от оргазъм преминават през тялото .

Том я притиска до стената на душкабината. Телата им се извиват ритмично. Устните им остават притиснати, сякаш от страх, че могат да пропуснат нещо важно, ако си поемат въздух.

И в следващия момент се случва.

За първи път в живота си в края на това изпълнено с противоречия и удоволствие изживяване Том Шаман се отдава – неконтролирано и изцяло – на жена.

Capitolo VII

666 Г. ПР. ХР.

СВЕЩЕНАТА ГОРИЧКА, АТМАНТА

Два дни след срещата с Песна Тевкър най-сетне се заема със задачата, поставена му от магистрата. Съмнява се, че боговете ще бъдат доволни. Все пак той е един обикновен убиец. Бъдещ баща на дете, заченато от изнасилвач. Въпреки това още веднъж ще ги помоли за прошка и ще се опита да види знаци дали в близките месеци Атманта ще бъде споходена от благоволение.

Тетия отива с него в свещената горичка. Тревата е мокра от росата и единственият шум идва от стъпките им и от пърхането на птиците сред голите клони на дърветата.

Този път Тевкър няма да направи обикновено жертвоприношение. Не би било достатъчно. За да изкупи греха си и този на жена си, ще е необходимо повече от заколването на жертвено животно.

Церемонията, която той е замислил, е на лично пречистване. Със заострената дръжка на литиуса гадателят очертава свещен кръг. Този път огражда не само себе си, а и Тетия. После нанася с ножа малки разрези върху връхчетата на пръстите на лявата си ръка. Прави същото с ръката на Тетия и вдига очи към небето.