Домът на Лартуза Лечителя е съвсем близо. Старецът стои пред вратата си, пие вино и гледа как животът тече около него, когато ги вижда да се приближават.

– Занеси го отзад – заповядва веднага. – Сложи го на леглото до огнището.

Венти се навежда, за да мине през вратата. Тетия влиза след него. Никой не знае с точност възрастта на Лартуза, но мнозина вярват, че боговете са удължили земния му престой заради лечителските му способности.

– Сипи ми вода, Тетия. Отвън има кани и паници. Бързо! – излайва той с беззъбата си уста още преди да стигне до мястото, където лежи Тевкър. Младият гадател притиска лицето си с ръце и стене. – Тевкър, Тевкър, дай да ти помогна. Остави да дръпна пръстите ти и да те излекувам.

Когато вижда, че лечителят се опитва да дръпне ръцете на младежа, Венти също се намесва. Коленичи и ги притиска – нещо, което не е правил от детските години на сина си. Навежда се до ухото на Тевкър и казва:

– Лартуза ще ти помогне, сине. Имай му доверие. Изпълнявай каквото ти казва и го остави да извърши магията си.

Лечителят се засуетява из стаята, взема парцали от един ъгъл, после – масла и билки от друг. Измива ръцете си с водата, която Тетия му носи, после ги избърсва в парче обикновен груб плат, като през цялото време реди молитви към боговете.

Натърква челото на Тевкър с извлек от корен на змиярник, за да облекчи болката и да му помогне да се успокои. Налага компрес от мокра сурова вълна върху лицето му и обяснява на Тетия как да поддържа превръзката:

– Щом стане топла на пипане, махни я. Изстискай я, накисни я в чиста вода и пак я наложи върху лицето му.

Тя примерно спазва указанията, докато той търси тънките си сребърни инструменти, благословени не само от Тевкър, а и от много гадатели преди него. Полиците в къщата са заредени със сол, чесън, листа от седефче, миризлива смрика и други билки, но инструментите ги няма. Напоследък старецът много забравя.

– Раните издават бяс – обяснява Лартуза на Венти, защото е обичай главата на семейството да бъде запознат с действията на лечителя и да ги одобри. – Трябва и ти да отправиш молитва за прошка към боговете, за да помогнеш да прогоним беса от лицето му.

Най-сетне Лартуза намира това, което търси. Дървена кутийка, пълна със сребърни сонди, скалпели и щипци.

– Тетия, остави тоя компрес и сипи горещата вода от огнището! В някоя метална купа. – Слага инструментите в купата и нарежда на Тетия да ги изплакне с вода. – След като свършиш, излей водата и ми ги дай.

Бавно вдига десния клепач на Тевкър. Зеницата е зацапана с пепел, пробита от овъглени трески. Лартуза отправя молитва към боговете да напътстват ръцете му, докато изважда парченцата с пинсета. Тевкър присвива очи от болка.

– Момче, стой неподвижно! Венти, дръж му главата! Тук не бива да става грешка.

Големите ръце на бащата стискат деликатната глава на Тевкър. Краката му потреперват от болка, докато Лартуза вади треските от обгорените му очи. До смрачаване задачата е изпълнена. Лартуза полага още няколко слоя хладна и влажна вълна върху увреденото лице на гадателя. После го кара да изпие отвара от валериана и нар. И лечителят, и болният са изтощени.

– Сега ще заспи – и ще спи дълго – прошепва Лартуза на Тетия. – Ще остане тук, а ти можеш да стоиш при него. През цялата нощ трябва да сменяш компресите, разбра ли?

– Знам задълженията си. Няма да ги забравя и няма да заспя, докато не ги изпълня.

– Добро дете. – Лечителят поглежда бащата на Тевкър. – Призори ще му направя лапа от вратига и ароматни масла. После вечерта ще ти дам масло от вълча ябълка, което трябва да се втрие в кожата му. Ако след това бесът му е преминал, можеш да си го вземеш вкъщи.

Венти е седнал до сина си, със свити колене и гръб, опрян в стената. Сега се изправя и старите му стави изскърцват.

– Благодарен съм ти за труда и ще ти донеса отплата на заранта – казва на лечителя.

Лартуза махва небрежно:

– Няма нужда. Искам само младият Тевкър да оздравее. И той като мене е избран да служи.

Върху суровото лице на Венти се изписва тревога.

– Кажи ми, в името на Туран, великата богиня на здравето и любовта, синът ми ще прогледне ли отново?

– Стари приятелю, това зависи от нея и другите божества. Аз направих каквото можах. Сега остава само да се молим и да принасяме дарове. Зрението му е единствено в техните ръце.

Capitolo X

ДВОРЕЦЪТ НА АТМАНТА

След дълго пируване Песна и най-близките му другари отиват в банята, където куртизанки и роби мият и помазват телата им с ароматни масла. Повечето приближени на магистрата са глупци, но той ги търпи, защото са красиви глупци. Някои – като Ларт, са смъртоносни глупци. Липсата на мъдрост у Ларт е компенсирана от жестокост. Като началник на стражата на Песна той умее безмилостно да изпълнява всяко наказание, измислено от магистрата.