— Изгуби — рече Мичъл. — Лош късмет.

— Как беше спускането? — попита Нина.

Чейс едва успя да се задържи прав, земята продължаваше да се люлее под краката му.

— Боже, правил съм скокове с парашут в буря, които са били по-спокойни от това.

— Може би просто остаряваш — предположи Мичъл. Чейс го стрелна с поглед.

Грейналата Мици се дотътри до Чейс и се облегна на ръката му.

— Иха! Не ти ли казах, че ще е забавно?

Чейс изсумтя.

— Знаеш ли, ако наистина имаш нужда от прилив на адреналин, трябва да се запишеш в армията. Нищо общо с тия екстремни спортни глупости.

— Казваш го само защото спечелих — каза тя, като се нацупи. — Освен това там може да ме застрелят!

— Не е необходимо да бъдеш в армията, за да те застрелят — печално я предупреди Нина.

— И така, ще ни помогнеш ли? — попита Мичъл.

— Разбира се! Само ми кажете какво искате да направя — отвърна Мици. — Можем да говорим за това в апартамента на нашите.

Мичъл я погледна нетърпеливо.

— Налага се да побързаме.

— Няма проблем — каза Чейс. — Той ни е на път. — Той отново разтърка слепоочията си и изпъшка. — А аз не бих имал нищо против да се повозя седнал известно време…

Цюрих блестеше на утринното слънце, слънчевата светлина танцуваше върху водите на езерото край града. Чист бял сняг покриваше околните върхове, оформяйки идеалната картина за пощенска картичка, вечнозелените гори се спускаха почти до покрайнините на града. Нина си помисли, че гледката е наистина красива — дори още по-впечатляваща, защото тя я виждаше от центъра на града.

Терасата върху покрива на небостъргача беше по-голяма от целия нюйоркски апартамент на Чейс и Нина. Като се имаше предвид къде се намират, тя предположи, че собственикът е някъде високо във финансовия свят — както се и оказа.

— Извинявам се, че съпругът ми не можа да присъства — каза Бригите Фонтана, докато й подаваше чаша горещо виенско кафе. Самата тя представляваше по-спокойна и по-матова версия на дъщеря си, облечена с дрехи, които умишлено не разкриваха чак толкова много. — Той е в Китай на финансова конференция, в Шанхай.

— Шанхай ли? — каза Чейс. — Миналата година бях там.

— По работа или за удоволствие?

— По работа.

— Аха. — Бригите го погледна разбиращо. — Надявам се, че всичко е минало добре?

Лицето на Чейс се изкриви.

— Ами… средна хубост.

— Кога ще е сватбата, Еди? — попита Мици, като подаде още две чаши на Чейс и Мичъл. — Надявам се, че всички ще бъдем поканени.

— Но разбира се! Само че още не сме определили датата. — Чейс стисна ръката на Нина. — Бяхме доста ангажирани през годината.

— Но, изглежда, това се е отразило добре и на двама ви — усмихна се Бригите. — Поздравления!

— Благодаря ви. И така, как се запознахте с Еди? — попита Нина. — Мици каза, че ви е спасил.

— Точно така. Той…

— Ние бяхме отвлечени — прекъсна я Мици с изненадващ ентусиазъм.

— Мици — предупреди я Бригите, потисната от спомените.

Дъщеря й не й обърна никакво внимание.

— Една банда ни отвлече, за да накара папа да им даде достъп до банковите компютри. Но вместо това той нае Еди и неговия приятел Хюго да ни спасят. И те ни спасиха. — Докато сядаше, тя погледна към Еди с обожание в очите.

— А какво се случи с похитителите? — попита Мичъл.

— О, Еди уби…

— Повече никого няма да могат да наранят — бързо каза Бригите. — Но Хюго и Еди ни спасиха живота. — Тя погледна към Чейс. — Толкова съжалявам за случилото се с Хюго. Дори не знаех, че е загинал, докато не прочетох за откриването на Атлантида.

— Благодаря — отвърна смутено Чейс. Според официалните сведения, разпространени от АСН, неговият партньор Хюго Кастил бе загинал при инцидент, докато се гмуркал към Атлантида. Въпреки че технически това беше вярно, те бяха пропуснали да представят поредицата от събитията, довели до гибелта му.

— Горкият Хюго — каза тъжно Мици. — Толкова беше мил.

Бригите кимна и отпи от чашата си.

— И така, Еди, Мици ми каза, че искаш да помолиш за услуга. Нали знаеш, че бихме ти дали всичко, което пожелаеш.

— Не става въпрос за предмет, а за човек — отвърна Чейс. — Бих искал да заема Мици за известно време. Не се тревожете, няма да я задържам много.

Мици се засмя, но Бригите стисна устни.

— Всъщност точно за това не съм особено съгласна. Не и след всичко, което се случи миналата година.